— Ясно. Забавлявай се.
— Е, все един от двама ни следва да се позабавлява. Срамота си е да умреш нацупен, нали?
А сега Джо изниква от Каналджийския обход, завива остро Наляво през тясна портичка и навлиза в лабиринт малки улички, хапе си устната и се старае да не се затича. Логиката на притесненията му е много проста и съвсем ясна. Има три начина, по които мистър Родни Титуисъл и мистър Арвин Камърбанд — които не са от Логънфийлдския музей, понеже той е напълно нефункциониращ — може да са разбрали за предмета, който слабият тип на автопилот нарисува във въздуха. Може да са си знаели поначало. Може да са научили от трето лице. Или пък да са разбрали от Били.
Това съмнително трето лице, разбира се, може да се окаже и раздразненият бивш собственик на Книгата, който също навести работилницата и чието най-бегло споменаване хвърли Фишър в пристъп на трескава паника. Тоест може да е брат Шеймъс или негов последовател.
Има обаче ограничен брой начини, което и да е от тези лица да узнае за личната връзка на Джо Спорк с предмета — и първи в списъка е Били Френд.
„Кеърфор Мюс“ е странна смес от старо и ново, която строителната компания по липса на здрав разум е боядисала в бяло и която сега е предсказуемо сивкаво-жълта от мръсотия. Били обича Сохо. Леснодостъпното порно, наливане до посред нощ и опиянени туристки са част от привлекателността, разбира се, но Били още преди време е признал на Джо, че кварталът му е на сърце. Да посещаваш Сохо, когато кипи и празнува, е едно, но ако живееш тук, виждаш и следващата сутрин — мръсните, скръбни улици и наквасените празнуващи, които се препъват към дома след пет заранта, раздразнителните магазинери, които започват работа, и изтощените курви, които си отиват. Сохо е постоянен карнавал, който празнува красотата си, дори когато бръчките се очертават в разтеклия се грим. Винаги има по още един дъх, последно питие и последен флирт, преди да умреш.
Били Френд, закоравял реалист, вижда Сохо като протяжна, тъжна поема или опело, и живее на средата й. Джо не е сигурен дали това го прави по-дълбокомислен, отколкото изглежда или просто мъничко жалък.
Улиците лъхат на урина и бира. Остатъци от нечие пилешко за вечеря си седят в отворена кутия. Джо не може да си представи как така са преживели нощта. В „Кеърфор Мюс“ има плъхове и градски лисици, а също и човешки обитатели, които биха били повече от доволни да похапнат от подобен очевиден дар. Е, какво пък. Пилешкото може да е прясно.
Входната врата на сградата има ключалка с код — новичка и електронна. Джо знае кода — Били го раздава твърде свободно, понеже ако нещо му бъде откраднато, почти със сигурност ще успее да си го открадне обратно, но той си няма врагове. Съседите му смятат този навик за вбесяващ, но Били има свой подход към заглаждането на проблемите с хората. Трудно е да си му ядосан задълго.
Първата стълбищна площадка е лишена от килим. Има само от онзи странен, обсипан със сребърни лунички син линолеум с текстура на шкурка, та да не се пързаля. Обувките на Джо издават по него такъв звук, сякаш стъпва по грис. Скръъц. Защо му е толкова познат този звук? Е, идвал е и преди. Но не е заради това. Хм.
Втората площадка — стига до дървени дъски с боядисани в бяло ръбове, но все още липсва килим. Мистър Брадли, управителят на сградата, възнамерява да положи такъв, но все забравя. По дъските има капки бяла боя; токчета и тежки ботуши са оставили вдлъбнатини и драскотини по голото дърво. Веднъж, когато Джо намина насам, цялото стълбище представляваше огромен купон и немалко типове от филмовата индустрия кибичеха наоколо със скръбни физиономии и над писко сур[42] в пластмасови чашки се оплакваха от плоския данък. Всяка стъпка отеква цънк и освен това някои дъски пукат.
Трети етаж — твърда пластмаса. Целият етаж принадлежи на един човек — веселяк румънец на име Базил, който е сключил някаква грандиозна сделка и се е пенсионирал на възраст двайсет и две. Купил е етажа да си живее на него, настанил е приятели и семейството си, после осъзнал, че го експлоатират и ги изхвърлил до един. Сега се шири сам и рисува много, много лоши пейзажи от балкона си. Базил не храни илюзии за качеството на картините си, но обича да борави с четката. Били го намира за вбесяващ. Джо с часове може да обсъжда всякакви теми с Базил, понеже румънецът не чувства нужда да контролира, да доказва и дори да проучва нещо. Просто се рее и рисува и от време на време се напива като казак и танцува по сабо по ултрамодерния под на огромния си дом. Неговата част от стълбите е облечена в странен, прозрачен блок, все едно минаваш през аквариум.
42
Типичен за Латинска Америка (предимно Перу и Чили) коктейл, прави се от ликьор „Писко“, лимонов сок или лайм, захарен сироп и яйчен белтък. — Б. пр.