Четвърти етаж — дебел, луксозен килим. „Яката работа“ — всеки път казва разбиращо Били. Най-горният етаж на сградата е доста малък, понеже част от този под него е мезонет на две нива. Но въпреки това оставя силно усещане за Джеймс Бонд в пентхаус в Сохо и коронният номер на Били е особено умело да се възползва от атмосферата. И на тази врата има ключалка с код, която обаче е по-сериозна и по-старателно пазена.
— Били! — подвиква Джо и блъска по вратата. — Какво, мамка му, става тук? Добре ли си?
Били Френд не отговаря. Не е необичайно. Той спи тежко и твърде рядко остава сам тук горе. Вероятно си надява копринения халат.
— Хей! Уилям Френд! Тук е Джошуа Джоузеф Спорк и преди да отцепиш към по-топли страни, трябва да ти пошепна нещо на ушенце! Били! Отвори! — Джо отново блъска по вратата и сърцето му прескача рязко и мъчително, когато бравата щраква и вратата се открехва съвсем леко.
О, по дяволите.
От една страна, Джо никога не е изпадал в подобно положение досега. От друга, доста филми е гледал и знае, че вратите, които се отварят при докосване, са лош знак. А и гласовете от Нощния пазар започват да се надвикват в главата му: стари и позабравени инстинкти му подсказват да си обира крушите.
Мелодрама. Най-вероятно Били просто е на долния етаж и се опитва да убеди Базил да му даде назаем мерцедеса си за бягството от вбесените му клиенти. Пък и бездруго Джо Спорк е пример за законопослушно поведение, дал е на стария си татко невероятно обещание и се придържа твърдо към него. Светът, в който живее, не включва стрелба или мръсни дела, в които да се забърква. А и… това е Лондон все пак.
Той отваря вратата.
Били Френд е прибран човек. Обича да изглежда ларж, но въпреки че възелът на вратовръзката му винаги почива върху второто или дори третото копче на ризата, той е извънредно спретнат човек. Джо подозира, че дори самата тази спретнатост отчасти е виновна за решението му да си избръсне главата. Асиметрията, непредсказуемостта, хаосът на полуобраслия череп са го обиждали поне толкова, колкото и намалелите му шансове пред дамите. Единствената истинска приятелка на Били от последните десет години — бъбрива четиридесет и няколко годишна дама на име Джойс, чиято значителна по обем пазва вървеше в комплект с изумително непредвидима мисъл — в крайна сметка беше отпратена не защото искаше да се омъжи за Били или понеже естествените дарове на тялото й бяха почнали да провисват, а заради това, че наистина не й пукаше къде си хвърля чорапите. Джойс се прибираше след нощ в „Лаб“ или „Фиоридита“ и разхвърляше бельо, дрехи и обувки по всички краища на къщата. Завличаше Били в леглото и запращаше обожаваните му италиански обувки в мивката или пък си правеше превръзка за очи от най-любимата му копринена вратовръзка.
— Обичам тази жена, Джо — стенеше Били малко преди раздялата, — но тя е самата смърт за мъжкия гардероб и направо ти побърква усещането за дом!
За Били неговият кацнал над кипналото Сохо пентхаус беше църква на покоя.
Което е причината и притеснението на Джо да расте. Пентхаусът е в хаос. Дали това е знак на належащата нужда на Били се озове някъде другаде? Дали е събрал багажа, разопаковал го е, изхвърлил го е и е започнал отначало, оставяйки следа от копринени боксерки и гащи от ликра? (И, о, мили Боже, само какви образи поражда тази мисъл!) Или е бил обран? И ако е така, дали делото е извършено от човек или хора на служба при един дебелак с омерзителна пот и слабак с неподвижно като на хирург лице? Или от странни сенки, загърнати в черно?
Или няма връзка с тях? Били е пъхнал много ръжени в огъня. Може да е спал с дъщерята на руски гангстер или с жената на боксьор. Може да е продал на грешния човек (за втори път тази година) картина „възможно от Ван Гог“, която съвсем определено не е от този художник.
Два от костюмите на Били са преметнати върху облегалката на кожения диван. Има бутилка мляко, полупразна (и откъде изобщо успява да намира бутилки в днешно време?), оставена на бара. Но липсва весел плешив еротоман, както и радостно приветствие.
Подът е застлан с още по-дебел килим, така че Били да може да прави секс, без да си охлузва коленете или гърба. Обувките на Джо не издават нито звук по него. Твърде наясно е, че някой взломаджия, който е в процес на упражняване на занаята си и е въоръжен, също като него може да не издава нито звук, докато се готви да нанесе удара си. От друга страна… Джо Спорк е едър. Такива като него не приканват към нападение от раз. Видът му по-скоро предполага, че дискретността е по-ценната добродетел. Но все пак взима един ръжен от огнището.