Може това да не е обир, а заявление към света. Направи хаос. Пусни въжето на злостната прецизност. Нека всичко излезе на бял свят.
На рамката на снимката има капка. Явно е от сладко. Това почти решава нещата. Били си е седял тук, хапвал е сладко (върху ръчен хляб, намазан с прекомерно много масло) и е осъзнал безсмислието на градския си, купонджийски живот. Метнал е последната хапка от „Най-доброто ягодово сладко на мисис Харингтън“, изхвърлил е кората на филията и е потопил живота си в хаос в името на любовта. Браво!
Сладкото е лишено от аромат. Джо го подушва отново. Не. Много странно. Не мирише на нищо. Под обувката му пак се чува изпукване. Още чакъл? Да, но има… нещо бяло и изпъкнало. Пуканка. Той го побутва с крак. Не е пуканка. Твърдо е. Пластмасова тапичка, кукичка за снимка, халка…? Той се навежда.
Зъб.
Вдига го. Мокър е. Студен е. Зъб е. Стиска го в шепа. Леко е пожълтял от никотин. Излъскан е. Били се грижи добре за съзъбието си. Джо се взира в находката. Как е възможно напълно здрав мъж да изгуби внезапно зъб?
Миризмата го блъсва изведнъж, сякаш се е спотайвала по ъглите на стаята и сега се спуска и нахлува в носа и устата му. Наситена, металическа, сурова и кисела едновременно, тя го задавя. Зъбът. О, по дяволите. По дяволите, о, мамка му! Стаята започва да се върти и да се люлее, и в ушите си Джо чува чудовищни шумове — вълна от припукване като от радио между каналите. Обляга се на бюрото, отива да седне на леглото и точно преди да го стори, осъзнава, че там е източникът на всичко — отвратителната, безформена буца под чаршафа, която някак си е пренебрегвал още от влизането си в стаята — огромното туловище на заклан глиган, само дето изобщо не е глиган, а самотен, плешив плейбой със скромно сърце и някой му е причинил лоши неща, кървави работи, и кръвта е накапала и петносала килима, опръскани са и стените в тъмното, скрито ъгълче над леглото.
Под чаршафа лежи Били Френд и е бил убит — по ужасяващ начин, целенасочено и многозначително, и сега светът е друг — новороден и суров.
Сигурно е умрял, вгледан в снимката на Джойс, и Джо не може да реши дали това е било милост или най-отвратителна жестокост.
Потреперва.
Били Френд е мъртъв.
V
Проблемът със стрелба по хора;
Момичета искат да служат на страната си;
Наука 2: отряд А
Проблемът със стрелба по хора, както си припомни Еди Банистър, беше, че е трудно да свалиш само един. След като гръмна ужким убиеца си и след като вече е в нелегалност, се налага да се върне към предишното си твърде въздържано поведение и да не стреля по никой, който й се изпречи на пътя. Вече й се е наложило много твърдо да се порицае, задето за малко да застреля двама дразнещи пешеходци и бавен шофьор. Определено се гордее, че не е проветрила мистър Хендли, уличния метач, изникнал зад нея точно когато си тръгваше и пожелал й добро утро, и е наистина изумена от собственото си добро поведение, понеже не е гръмнала и мисис Краби, която просто си вървеше от другата страна на улицата, чо тя никога не я е харесвала.
Я се стегни, стара кранто!
Пистолетът тежи безумно в чантата й. Презаредила го е по навик; честно казано, не очаква да я нападнат на улицата и цялата тая мистична щуротия за очакването на неочакваното е просто пълна глупотевина. Очаквай неочакваното, каза на Еди кисел ветеран сержант от Бурма, и очакваното ще се приближи до теб и ще ти издуха предположенията през тила. За неочакваното се готви, само не забравяй и всичко друго.
В този случай очакваното е врагът да си помисли, че мистър Големандрис я е сплескал като хлебарка. Няма да търсят убиеца поне още половин час, може би дори до края на деня, зависи колко му е дълга каишката. Еди има точно толкова време да изчезне. Първа стъпка: смяна на дрехи.
Тя взима такси до безлична уличка в Кемдън Таун и разправя на шофьора измишльотина за правнуците си — толкова лигава, че дори на нея леко започва да й се гади. След няколко минути той направо не може да я гледа в огледалото и Еди усеща как лицето й се намества в съзнанието му, докато не потъне завинаги: дребна старица, средна на ръст, обикновена рокля. И Боже милостиви, ама че приказливо бабе!
Все още ръсейки баналности, Еди плаща, после рови в чантата си за старомодно пени с дата от 1959 г. По онова време е било отличен бакшиш, днес не струва съвсем нищо. Тя разполага с малка съкровищница такива, с които да убеждава хората, че й хлопа дъската.