Последен танц. Най-добре се постарай да си струва.
Тя вдига чаша в признание за скорошните мъртви и — за огромно притеснение на присъстващите, пък и на самата себе си — избухва в сълзи в ъгъла на „Прасе и поет“. Малко по-късно, полека-лека и подпомогната най-вече от влажния, покрит със струпеи нос, който се намества на гърдите й, след като Бастиън изниква от ръчната й чанта, за да донесе утеха, тя успява да се вземе в ръце и съвсем скоро е жената, която е и винаги е била — просто малко по-стара и с по-зачервени очи.
Всички онези години. Мътните го взели.
— Момичетата, които желаят да служат на страната си, ще се нуждаят от равни обувки и скромно бельо.
Именно споменаването на „бельо“ пробужда Еди Банистър от кротката дрямка, в която е потънала по време на утринните нареждания на мис Томас. Преподавателките в училището на лейди Грейвли твърде рядко говорят за бельо, а споменаването на равни обувки е просто потресаващо, понеже всички други видове са най-строго забранени. Що се отнася за намека, че може да съществува и нескромно бельо — Еди направо не може да повярва на нежните си млади ушета. Поне едно е ясно: мис Томас не е авторката на съобщението, което сега чете, и въпросът е смятан за достатъчно сериозен — толкова, че тази информационна контрабанда да получи отреденото й място между списъка със задължения и молитвите накрая.
— Бельо — мърмори Еди, докато всички други повтарят „Амин!“ и в уречения час добросъвестно се появява в кабинета На директорката, обула най-необоримо равните си обувки.
Патриотичната бълха е ухапала още три други момичета предполага се, че останалите шестдесетина не са чак толкова отегчени до смърт като Еди или пък се боят, че правителството може да ги помоли да правят нещо неподходящо за дами — подозрение, което се е надигнало в мислите на Еди при споменаването на бельото и за което тя се е хванала като удавница за въже. За убийството на Наполеон са пратили проститутки, както си припомня с наслада, а в един завързан роман, от който успя да прочете две трети, преди да бъде предадена от надутата малка крава Клемънси Браун (и впоследствие отнесе три удара с линията през дланта), героинята се бе отдала със съжаление, но с нетрепващо сърце в лъстивите обятия на пирата Скулкап Рой, за да отклони отмъщението му от по-малкия си брат. Не, подозира Еди, без определена доза въжделение. По време на война, размишлява тя, човек трябва да е готов да се пожертва. Представя си как ляга по гръб и си мисли за Англия в обятията на брутално прелестния враг. Ужасът за малко да й дойде в повече.
— Плант, добре. Диксън, добре. Клемънтс, не, не мисля, момиче, ти участваш в коледната пиеса. Къде ще търсим друга Магдалена, която може да пее? Не, не. И… хммм! — което е цялото одобрение, което Еди ще получи, но не е отказ и следователно ще свърши работа.
— Много се извинявам, мис Томас, не чух какво казахте?
Дребният господин е с издължено лице и напомаден. Сводник, решава Еди, също като Бързия Джак Дъган или Хърб Ножа. От друга страна, носи син костюм от най-консервативния вид, с доста дълга жилетка и джобен часовник. На горния край на верижката му има малко златно цвете. Не си струва да го открадне човек, поне не още, но си е доста симпатична вещ все пак. Не е масонски, което е разочароващо. Масоните, както е чувала Еди, изпълняват извратени ритуали.
— Банистър — промърморва мис Томас. — Изгубено дете.
— О, Боже. Как тъй изгубена?
— Във всеки смисъл на думата, боя се. Изгубена, понеже е осиротяла. Изгубена и понеже непременно задава всеки въпрос, който й хрумне, а после и още няколко, а и изгубена, понеже е нагазила в духовна мръсотия и дори в най-благословените си и обнадеждени сънища не я виждам да захвърля греха и да приема Божията помощ.
— О, леле.
— Така си е.
— Е, несъмнено ще се моля за нея.
— О, разбира се.
— Има ли конкретна молитва, която човек произнася за млади девойки, понесли се по течението на морето на ужасната съблазън? Нещо от рода на „О, чуй ни, когато плачем за тебе“?
— Не — отвръща мис Томас, демонстрирайки известно безразличие по темата. — Просто каквото се сетите.
— Тогава ще се постарая да дам каквото мога от себе си!
Мис Томас кима и продължава да описва другите две момичета и да пренебрегва напълно Еди. Не е изненадващо, а и тя не е притеснена. Видяла е искрата в очите на господина и знае, че той я е засякъл да я забелязва. Освен това по безизразната искреност на поведението му и постното му, невесело изражение съди, че този човек е извънредно обигран негодник. Такива като него не ходят да търсят добродетели из цялата страна. Тях могат да ги намерят навсякъде. Сродни грехопадения, от друга страна, си струва да се дирят и находките се затрудняват допълнително от това, че злото е склонно да се маскира, а добродетелта винаги ти се навира в очите.