Еди живее и работи на „Ада Лъвлейс“, и — за нейно изумление — се обучава тук. Преди да започне смяната й в Парник 6 (каквото е тайното название на машинната зала на борда на ръскинитския влак), по четири часа всяка сутрин прекарва в изучаване на най-различни неща, каквито момичетата по принцип не са окуражавани да знаят, а влакът се носи през британската провинция, като използва празни коловози и празнини в разписанието, носи се все напред и се крие по ръбовете на картата.
Еди е започнала да разбира, че „Ада Лъвлейс“ е само част от по-голям план, от преплетена мрежа връзки. Не всички са влакове, но всяка такава връзка приютява машинна зала, използвана за един и същи тип изчисления. Работата не е ограничена до разбиване на кодове, а включва и по-общи алгебрични задачи и математически оценки на вероятности и шансове. В течение на пренасянето на отговорите от машината до кабинета на Абел Джасмин в началото на влака, Еди е видяла достатъчно да разбере какво означават числата — карти, армии и флотове. Дори не е в състояние да начене гадаенето кое число с коя задача е свързано, но има вече представа какво се пресмята в Парник 6: темпото на превъоръжаване на противника, дълбочината на водата в даден залив, определена по височината на вълните и честотата им, присъствието на тайна инсталация — по ранното разтапяне на увенчана със сняг планина. Явления в реалния свят, осъзнава тя, които могат да бъдат предсказани по нанесени на перфокарта числа. Има чувството, че научаването на тези факти, без специфично да й бъдат споделениг е вид изпитание, постоянна преценка. Тайните тук бяха награди, които сам трябва да спечелиш.
Влакът се гмурва в тунел и Еди въздъхва, понеже горещи, ната веднага става задушаваща. Преди няколко седмици пред. ложи евентуално да се справят и с още по-скромен кат дрехи — и дори най-резервираните момичета се съгласиха незабавно, но Пазителят любезно отхвърли идеята им с доводите, че а) и бездруго е достатъчно трудно да поддържат вниманието на група монаси и войници съсредоточено върху работата на двигателя и галваничната система, без да ги обкръжават с потни, голи момичета, и б) една дама, колкото и патриотично да е настроена, определено не би желала да понесе изгаряне на чувствително място, каквото може да се появи в резултат на… (тук той се поколеба в трескаво търсене на подходящ термин)… свободната си от корсета гръд, люшнала се върху гореща тръба или дюза.
И тъй Еди Банистър акушира шифри, занимава се със секретно инженерство, измъква странни истини от нажежената до бяло ютия на прогреса и с тях се бори с напредващия по европейските полета терор. Учи поезия и история, езици и стрелба. И го прави практически гола, заобиколена от други момичета в подобно състояние на необлеченост.
Еди е чела малко гръцки драми и цялата е наясно за разкриващите се възможности. Тази яснота е една от ползите на класическото образование.
Еди Банистър поглежда отражението си в гладка бронзова плоча и се опитва да види там собствената си решителност. Днес е денят, който е избрала, за да научи повече за работното си място. Разбира, че Абел Джасмин практикува така наречената информационна секвестрация — което е хитър начин да се каже, че на никой не му е позволено да знае много за „Наука 2“ отвъд онова, което се изисква от работниците за осъществяване на функциите им в мрежата, — но по този повод на Еди са й хрумнали три идеи: първо — че Абел Джасмин и — вероятно — също и капитан Аманда Бейнс, отговорният за усилията им министър, а също и много от неговите асистенти и чиновници, са наясно с тайната и добавянето на един младши служител към списъка макар и нередно, не е кой знае какъв компромис със сигурността' второ — макар и да е практически невероятно, би могло да се предположи, че „Наука 2“ всъщност не е британска, а немска операция, а в такъв случай Еди е длъжна да се увери, че не е примамена по своя воля да предаде страната си; и трето — тя наистина, ама наистина много иска да узнае какво точно става. Ако я хванат — ако приемем, че не я застрелят германски шпиони, задето е разкрила злия им план, — тя ще се уповава много на точки 1 и 2, за да отърве примката, и ще прескочи точка 3.
И така, Еди Банистър, сега осемнадесетгодишна и тънка като релсите, по които се носи, се приготвя за първата си тайна мисия.
През последните няколко седмици Еди внимателно оглежда участъците от Парник 6, до които има свободен достъп. Спалните помещения са отзад; в дъното на влака са монасите заедно с малък военен контингент — купетата им са казарми, при това са годни за отбрана, след това са тези на жените, после идват баните и общата столова, по-напред са работното пространство и класните стаи и отвъд заключена врата, която води към кабинета на Абел Джасмин, е и тайната зала, гушната уютно до двигателя и — също като казармите — въоръжена за отблъскване на нападение. На Еди й се струва — в новия й облик на ученичка по стратегия и война, — че тук са приложени стриктни приоритети и тактически триаж. Тя вече се е убедила в съществуването на дистанционна система за разскачване, прокарана през влака — може да се задейства само със специален ключ. По протежение на главния коридор има точки за достъп, а той минава на зигзаг през помещенията и ги прави по-уютни, но и слага край на възможността за внезапна атака. Много мисъл е вложена в конструирането на „Лъвлейс“, тя не е дело само на особените, тактилни молитви на ръскинитите.