Което намеква, разбира се, за мерките, взети за опазване от филтрация, а не само от нападение, но Еди е почти сигурна, че нито една от системите за сигурност, на които вероятно ще се натъкне, няма да я убие, освен ако Абел Джасмин не е наредил специфично подобно нещо.
Е, поне е сигурна най-малко на седемдесет процента.
Еди завърта нова дюза и поглежда към момичето до нея — Клариса Фоксглоув — с известен копнеж. Клариса има гладка кожа и къса коса и Еди, когато работи до нея, остро усеща близостта й, енергията й и решителната целеустременост, с които изпълнява задачите си. Гласът на Клариса Фоксглоув е дрезгав, сякаш вечно страда от възпалено гърло; тя пуши евтини цигари, които чичо й от Франция й праща всеки месец в колет, в него има също и призвания за по-големи усилия за каузата на Обединеното кралство на Негово британско величество. Еди, забелязала как Клариса прехапва устни и навлажнява крайчето на всяка цигара, преди да го пъхне между тях, страда от пристъпи на ревност. Не че иска цигара. Просто понякога копнее, тъй силно, че коремът й се свива на възел, Клариса Фоксглоув да стори същото и с нея. Преди два дни Еди е трябвало да подаде клещи на Алис Хойт, съседка на Клариса от другата й страна, и както се е протегнала, се озовава притисната corps a corps[50] с Клариса, бедрата им се отъркват нежно и раменете на Клариса помръдват под блузката, докато се занимава със замяната на гръмнала дюза. На възглавка мека полагам крайниците си[51] о, така си е.
Еди Банистър изтласква решително тази мисъл от главата си — не заради съдържанието й, което тя си отбелязва за дообмисляне по-късно, а защото ще я отвлече от предстоящата и задача. Преди да успее да отлепи поглед от Клариса Фоксглоув, тя я спипва да я гледа и й отправя заговорническа усмивка, след това доста преднамерено се навежда напред да вземе назаем отвертката на Еди и обвитата й в дантела лява гърда прокарва черта по рамото и предмишницата на колежката, която остава да пари дълго след като допирът им е приключил.
Съсредоточи се!
Вътрешният коридор на „Лъвлейс“ се патрулира и най-вероятно е непроходим. Така че тя го е изключила от плана си. Но след като камбаната оповести края на смяната, се отваря друга възможност. Колежките на Еди (включително Клариса Фоксглоув, о, леле!) ще тръгнат към душовете. И това не е ли достойна за възхита възможност? Ммм.
Съсредоточи се.
Слабо момиче — такова със силни ръце и тотална липса на гърди — би могло да се изтегли от вагона горе на покрива, стига да разполага с отвертка да отвори филтъра на някой от вентилационните капаци. И ако влакът не минава през тунели и докато се движи относително бавно, тя може дори да извърви целия покрив чак до двигателя и да се върне вътре посредством люка за поддръжка, а след това да се присъедини към влаковата композиция в кабинета на Абел Джасмин, като мине през свързващата ги врата.
Камбаната звънва. Време е за тръгване.
— Само за миг ще оттаковам онаковатото, става ли? — казва Еди и никой не й обръща внимание. При лейди Грейвли е научила, че бръщолевенето, което другите лесно тълкуват погрешно, е много добър начин да се излъже, без да те спипат. Хората просто си вмятат онова, което според тях следва да правиш и — след като са се самоизлъгали — нямат особено желание да те проверяват. Тя се обръща.
Клариса Фоксглоув се навежда, съвсем небрежно, да вдигне намотка медна тел. Еди Банистър, спипана да я зяпа, колебливо се промъква покрай нея, като извънредно старателно се мъчи да не обръща внимание на триенето на памук върху памук и контура на задните части на Клариса, опрени в бедрата й. Чува тихо, дрезгаво кикотене или може би доволно стенание и поклаща глава, за да я прочисти.