— Това беше не много добре — казва мисис Секуни. — Беше много не много добре.
— Лошо — задавено възразява Еди, щом нормалните доставки до дробовете й се възстановяват.
— Не — отвръща мисис Секуни. — Не беше лошо. Беше много не много добре.
За мисис Секуни, която е дребна, от Югоизточна Азия и много красива, прецизността е важна. Ако английският не притежава нужните нюанси, езикът следва да бъде модифициран, така че тя да успее да предаде онова, което желае. Така се появява поредица не-добрини, вариращи от „почти не много добро“, което е по-добро от „не много добро“, но всъщност не е приемливо, и надолу чак до „много не много добро“ и „наистина много не много добро“, както и „много много не много добро“. Мисис Секуни е напълно способна да използва подбрани английски термини, за да запълни същите позиции в мерителната си система, но всеки англичанин тълкува по малко по-различен начин английските определения и на мисис Секуни още преди месеци й е омръзнало да демонстрира своята версия на тези думи, а войниците, шпионите и полицаите да спорят с нея. Така че сега просто използва английския по своя собствен начин и едно от първите неща, което учениците трябва да научат, е точното местоположение на поредния им опит по скалата на катастрофалното.
— Много не много добре — казва мисис Секуни със съжаление и Еди потръпва от разкаяние. Мистър Секуни, който чете прашна книга от грамадна купчина на масата си, прочиства гърло и поглежда умилително съпругата си.
— Беше по-добре — допуска мисис Секуни. — По-добре.
И така Еди, съживена от мисълта, че макар все още да е безполезна, поне задобрява в това, успява да се изправи на крака и да заеме позиция на татамито. Думата е японска и означава „дюшече за упражнения“, само дето смисълът не е точно същият, така че вече съществува нов секуни английски термин, обусловен от възможно най-точното й значение. По щастливо съвпадение тази дума звучи точно като англичанин, който се опитва да каже „татами“ на японски.
Като част от уроците по будо[52] Еди е научила множество интересни концепции от мисис Секуни.
— Не просто буджицу[53] — остро заявява мисис Секуни. — УДо! Ще изучиш повече от моята кожа и плът!
В този момент Еди се изчервява зверски и отклонява поглед.
Мисис Секуни кресва:
— Хаджиме[54]!
Еди напада, после отново полита във въздуха, макар че този път успява да се приземи добре и да се претърколи на крака, отново в стойка. Мисис Секунди кима доволно.
— По-добре ли е? — пита момичето обнадеждено.
— Много по-добрено — отвръща японката.
— Не разбирам — отбелязва Еди по-късно, докато мисис Секуни гледа как група войници от специалните сили се мъчат с тренировката на спретнати двойки в дъното на доджото на „Лъвлейс“. — Мислех си, че Япония ни е враг!
Понеже Япония и Британия не са били в добри отношения от Тиендзин[55] насам.
— Не — отвръща мистър Секуни. — Япония е ничий враг. Тя е остров, съставен от камъни и пръст, къпан от морето и дъжда и засенчен от грамаден вулкан. Самата Япония няма политически или дори имперски щения. Дори народите на Япония — а там има много и различни видове народи, — дори те не са ваш враг. Може би императорът. Държавата — със сигурност. Но не и ние — което е защото сме тук.
— Много хора в Япония ли мислят същото?
— Да — отвръща мистър Секуни.
— Не — отвръща съпругата му.
— Много са — твърдо заявява японецът.
— Но не е голяма фракция от цялото население — заявява с особена прецизност мисис Секуни и това, както мъжът й признава, е самата истина.
— Ние сме комунисти — заявява мисис Секуни преспокойно — Не вярваме в императори или кралици, или свободен пазар и дори в диктатурата на пролетариата. Вярваме в свят, където хората са равни по достойнство, не доволство и където ресурсите — които при капитализма се разпределят на квази случаен принцип на пазар, който оперира на сляпо с нещата, които не могат лесно да бъдат премерени — са алокирани по разумен начин от държавата. Но по темата мога да кажа само това, понеже не ми е позволено да пропагандирам противните си японско-марксистки пропаганди пред оперативните агенти от Н2:А, по изрична заповед на мистър Чърчил, който, между другото, е дебел, пълен с дим реакционистки глиган и много мил човек.
Японката въздъхва. За миг лицето й се отпуска и Еди вижда следите от ранно състаряване: бръчки на нежна загриженост и прокрадваща се мъка. След това тя врътва рязко глава и се чува зловещо изпукване.
53
Синоним на „будо“, но терминът обозначава по-конкретно бойните изкуства, възникнали до реставрацията Мейджи (втората половина на XIX век). — Б. пр.
55
„Инцидентът“ при Тиендзин — през юни 1939 г. за малко да се стигне довоенни действия между Великобритания и Япония, като британците в търговската колония са принудени да отстъпят и това задълго разваля отношенията между двете държави. — Б. пр.