— Хайде — казва мисис Секуни и издърпва Еди обратно на дюшечето. — Яма араши. Планинска буря.
Около тях се образува широк кръг. Мисис Секуни храни сурови възгледи относно хората, които случайно се пъхат из тренировъчния й терен.
— Вземи това и удряй — тя връчва на Еди дълга дървена пръчка, която минава за меч. — Без колебания! Удряй!
Еди го прави, както е учена. Мисис Секуни не се претъркулва и не отстъпва. Вместо това пристъпва напред с ръце, разперени, сякаш възнамерява да прегърне острието. Момичето е сполетяно от ужасно видение как се случва точно това — вбесен войник на императора с радост я кълца през средата, а прекрасното, дребно телце на мисис Секуни се разделя по диагонала и изражението на гениалното й, хитро лице преминава от мъка в гняв, докато разкъсва войника на парчета и тича с крясъци срещу редиците на народа си и на свой ред е направена на парченца от по-съвременни оръжия.
Еди застива като закопана. Дървеното тренировъчно острие е увиснало, спряно на средата. Мисис Секуни пресреща погледа й.
— Да — казва тя. — Онова, с което се занимаваме, е наистина много сериозно. Отново!
Този път Еди не спира. Мисис Секуни също продължава хватката си и ръцете й прегръщат — но не меча, а тези на Еди, и стискат и завъртат, и момичето открива, че се върти и лети, и пада на земята, и ето че в резултат на странния номер японката контролира оръжието и ученичката й лежи по гръб, толкова смъртоносно уязвима, че позата им дори не е еротична. Мисис Секуни е вкопчена в нея, поставила е коляно на гърдите й и длан на лицето й, а в другата си ръка държи тренировъчния меч, опрян напреки на шията на Еди. Взира се в момичето — очите й са кафяви и дълбоки, и много сериозни. И двете носят традиционни ги, тренировъчни кимона, и Еди може да подуши потта, военен дезинфектант, както и някакъв пиперлив и неясен мирис, от който устата й се пълни със слюнка. С огромно усилие на волята не свежда очи към V-образното деколте на горнището на мисис Секуни. Усеща обаче натиска на едната малка, мускулеста гърда върху своята.
Японката се усмихва зловещо, после пуска Еди и плавно се изправя на крака. Семейство Секуни има нетрадиционен подход към военната вярност — изхождат от убеждението, че общоприетото разбиране за любовта е провинция на патриархалния тоталитаризъм. Също така, за голямо разочарование на Еди, имат твърдо правило срещу спането с ученици.
Езикът на мисис Секуни се показва за момент и тя чуква предните си зъби с връхчето му. Еди отклонява очи. Пита:
— Защо се нарича „яма араши“?
— Може би защото уке удря земята много шумно? — предполага мисис Секуни. — Научи го, Еди. Яма араши е много добро будо. Труден е, понеже съдържа много елементи. Но е много много добър… — и след това, загледана над рамото на момичето, с ужас лепва длан на челото си. — Мистър Причард! Какво правите? Това О-сото-гари ли е? Не! Не е! Това е съвкупление на як с трактор! Това е наистина много много не много добро! дядо ми плаче в Небесата или поне щеше да плаче, ако имаше такова място, но няма, понеже религията е мистификация, разпространявана от монархистите! Отново! Повторете и този път го направете правилно!
Когато мисис Секуни остава доволна от бойните умения на Еди, мистър Секуни започва да я учи: на оръжия и експлозиви.
Еди разбира, че обучението й е приключило, веднага щом вижда съобщението, което й нарежда да иде „на гарите“ — което в организацията на Абел Джасмин е жаргон за железопътния еквивалент на сушата. То води до странно усещане в краката — като обърната наопаки морска болест; за първи път от седмици момичето стои на твърда земя. Обгръща я мирис на папрат и пръст, а във вятъра се носи ясният полъх от голям строеж — горещ метал и препечен каменен прах.
Застанала е пред доста мрачно викторианско имение или ферма — ако представата ви за фермерство е да се будите в десет и да обикаляте чимширите с изказвания като „Според мен, Джок, житото изглежда прекрасно тази година, добра работа!“ — превърнато във, Еди просто не разполага с по-подходящо название, секретно убежище. Малко встрани се издига и секретен парник, вероятно пълен с извънредно тайни домати.
От другата страна на имението обаче се очертава нещо друго — постройка с размера на хангар за самолет или концертна зала и с пръстен покрив, който напомня хълм или погребална могила. Има и огромна, зейнала паст за врата. Съвсем скоро, предполага Еди, когато пиренът израсне отново и тревата покрие строежа, това чудо ще добие естествена форма. В пастта влиза редица железничарски траверси без релси — тях още ги няма — и този издайнически елемент е грижливо боядисан в зелено и кафяво и покрит с хитроумни trompe l’oeil[56], така че от въздуха да не изглежда особено странно.
56
Фр. — измама за окото; художествена техника, която използва реалистични образи за да създаде измамна представа за перспектива. — Б. пр.