Поглежда през рамо и вижда какво липсва от титаничната мозайка.
— Коя е късметлията? — пита, понеже е повече от сигурна, че тази съдба не е за нея.
— Един учен. Всъщност е жена.
— Е, и къде е тя? — Еди се оглежда в търсене на очилата книжна червейка с тебешир по пръстите. Абел Джасмин въздъхва.
— Ами… Надявахме се да си в състояние да ни помогнеш с тази задача, мис Банистър. Има малък проблем.
— Какъв проблем по-точно?
— Проблемът се казва Шем Шем Циен.
Снимката е черно-бяла — или по-скоро наситено целулоид, но синя. Лицето на нея не изпъква по-ярко от около него, не е по-старо, не е по-близо до апарата. И все пак със сигурност е най-важното, уникално и различно.
Разбира се, то принадлежи на човека, пред когото всички на снимката очевидно се прекланят. Той е богато облечен и заобиколен от поклонници, конкубини и потомството си. И все пак Еди е виждала и други снимки, на които едно дете, хванато случайно в миг на обикновена радост, напълно е затъмнило пищния си родител; където несръчна домашна прислужница просто е погледнала към камерата и за миг е разкрила естествената си красота, с което общественият ред направо се е прекатурил. Фотографията няма милост — макар да е глупаво да се каже, че не лъже. По-скоро лъже по определен, капризен начин, който превръща министрите в просяци и прави богове от продавачите на котешка храна.
В тази снимка такава революция няма. Фотоапаратът се е влюбил. Отдал се е изцяло на Шем Шем Циен, хвърлил се е в краката му и се е преклонил на олтара му. Богът му целият сияе, съвършен като идол на утринна светлина, с едри бели зъби и геройски мустаци като две деликатни черти, все едно нарисувани с въглен и подчертаващи мъжествеността на извитата му горна устна.
Шем Шем Циен: випускник на колежа „Сейнт Джон“ в Кеймбридж, надарен оратор, хазартен тип и женкар; втори син на втория син на хайгюл-хана на Адех Сиким — малка мизеруваща държавица на ръба на британския суверенитет. Индустриалец и модернизатор, любим гост за вечеря на президенти и комисари, ловец на едър дивеч и бронзов медалист по фехтовка от олимпийските игри — би могъл да постигне и повече, без съмнение, ако не бе прекарал предходните шест дни пиян, в обятията на холивудска старлетка с пневматичен и прославен атлетизъм. Усмивката му троши бракове и размонашва монахини. Като млад е разкостил Европата и Америката, бил е любимец на страниците за висшето общество — и после катастрофа: баща му, брат му и царственият им повелител внезапно умират за една нощ от заболяване, което подува мозъка, като оставят Шем да се грижи за любимия си племенник (всъщност той присъства на снимката на Абел Джасмин — държи мрежа за пеперуди и стиска срамежливо коляното на чичо си), което сторил, като изгорил труповете с полагаемото се уважение и настанил момчето на хайгюлския трон. За нещастие, непредвидена и невъобразима рибя кост попаднала в гърлото на новия суверен и така и не могли да я извадят, което оставило мъдрия, образован и амбициозен Шем Шем Циен като последен (официално признат) наследник на рода си.
Или може би: Шем Шем Циен, нелюбимо и съмнително дете, родено девет месеца след посещението на бележит британски фриволник, с лице отвъд границата на приемливата красота и коса, твърде гъста да бъде син на баща си. Не е прогонен, а по-скоро окуражен да иде другаде, служи в британската армия, а и в руската, и преди да се завърне в Адех Сиким, сам си изковава кралство в земите на опиума, познава камората в Неапол и якудза в Киото, боксьорските триади в Пекин и Благите в Лондон. Кръвопролитен враг на бейовете Баркук от съседната Адех Катир[57], той е търговец, продуцент и снабдител с лауданум на крале и властимащи, продава упойки и болкоуспокояващи на цели армии; той е чаровник, хипнотизатор, изнудвач, екзорсист и похитител (всичко, което човек може да очаква, надуто отбелязва Абел Джасмин, от випускник на Кеймбридж). Той е също и отровител, работодател на биячи и убийци, приносител на чуми. Дали брат му, баща му и чичо му са били вече мъртви, когато ги е заключил в желязна кутия и ги е запалил? Не се знае. Неудобният му племенник според доклад на агент на Абел Джасмин твърде странно бил паднал по лице в чиния с гигантски меконгски скат (и кой идиот би ял такова величествено, обречено създание? Все едно да изплюскаш последния мамут — ястие за безпътните и развратните) и умрял от задавяне.
57
Адех Катир е основна сцена на действието в първата, непревеждана книга на Ник Харкауей — TheGone-AwayWorld („Светът, който си е отишъл“). — Б. пр.