Шем Шем Циен притежава най-голямата колекция от сушени пеперуди на света.
Държи и поне сто палеца в стъклена витрина.
За него са отворени вратите на посолствата от Бруней до Москва и притежава земя в Мейфеър.
Петнай-сетхилядна армия, деветхилядна кавалерия и три хиляди артилеристи, сапьори и убийци получават заповедите си единствено от неговата уста.
Думата му е закон от Калимпонг до южните земи на кафирите[58].
Шем Шем Циен е Опиумният хан.
На Еди й хрумва, наелектризиращо мисълта, че Шем Шем Циен е изцяло британска грешка. Няма значение по какви важни причини майката на демокрацията е откърмила този човек. Оформили са го великите образователни институции на Империята, армията й го е обучила, а пушалните и благородническите приеми са довършили развитието му. О, цяла Европа е изиграла роля в това начинание. В душата на Шем Шем Циен Маркс стои рамо до рамо с Уелингтън, Пейн и Наполеон и те се борят за нежеланата титла на „творец на крале“ — но именно в британската пещ е била създадена неговата сплав. Британско зло, изтъкано от
маниери и отровна любезност, той е във всеки смисъл на думата домашно произведено чутовно копеле изплъзвач[59].
От цялото му семейство, като изключим самия него, днес е останал само един член: любимата му и мила майчица, вдовстващата хатун[60] Далан, все още позната в Блумсбъри като Шашавата Кейти — забележителна девойка през 1887 г., изхвърлена от мюзикхола с одобрението на индустрията — а това не било лесна задача по онова време — и единствената от цялото котило, на която Шем Шем Циен вярва достатъчно, за да я остави жива.
Онази, която днес го е предала.
Еди Банистър — сираче, родена от някаква нещастна позабременяла парясница в бедно градче западно от Бристол, осиновявана от училищни директорки, благотворителни дружества и в последно време — от британското правителство — от време на време има проблем с разбирането на смисъла, който другите хора влагат в семейството.
Поглежда отново към снимката на Шем Шем Циен и прелиства до началото на досието му. Името на първата страница я притеснява: „Майстор на ангели“. Звучи хем църковно, хем твърде наподобява погребален химн. Тя потреперва и прелиства страницата.
Ръскинитите са занаятчии под наем. Не обсъждат проектите, по които работят. Търсят искрата на божественото в продукта на човешкия труд; не участват в шпионаж.
Но преди девет дни според досието Пазителят е пожелал присъствието на Абел Джасмин в „Шароу Хаус“ — преобразеното достолепно имение над Хамърсмит Бридж, който служи на ръскинитите като тяхно убежище.
Пазителят има вест. Чувства се неудобно. Предава нечие доверие. Този път, изпълнен със сериозни съмнения, Пазителят желае Абел Джасмин да научи нещо съществено. Ръскинитите имат чувството, че това, което се случва, е по-важно от тяхната обща мисия.
— По-важно дори от човешката душа? — пита Абел Джасмин с усмивка на устните. За него е удоволствие да дразни Пазителя, макар и лекичко, точно както за Пазителя е удоволствие по безизразното му лице и добронамерения поглед да изглежда, че не е забелязал. Този път се мръщи.
— Например превъзходството, което можем да постигнем, и ползата за множество на брой души. Да. Възможно е.
Абел Джасмин оставя настрана финия си хумор.
— В една далечна страна — казва Пазителят — помагаме на една французойка с конструирането на… разни неща.
— Какви неща?
— Не сме съвсем сигурни. Идеите й много се промениха. В началото бяха механичните турци.
— Моля?
— Автомати. Като играча на шах на Фон Кемпелен[61], макар че той накрая се оказа фалшификат. Тези… не са. Нали разбираш какво намеквам? Войници, направени от метал.
Абел Джасмин кимна. Беше наясно за какво става дума. Тази идея бе популярна измислица поне от времената на Великата война[62]. Художници я бяха обмисляли, мислители бяха писали за нея. Кошмарът с героите с откъснати крайници, завърнали се от Вердюн и Ипер, беше оставил дълбок отпечатък върху представите на Европа за война. Мнозина желаеха да търсят хирургическо решение за конфликти — чиста, безкръвна версия на сблъсъка. Абел Джасмин няма такива пориви. Война, водена от празни бойни брони, не му се струва особено милостива; и за миг не би повярвал, че те ще водят война само с други машини. Светът, какъвто го познаваше, не беше толкова деликатен.
61
„Турчинът“ — машина за игра на шах, е създадена през 1770 г. от Волфганг фон Кемпелен, която обаче се оказва измама и срещу човешките противници всъщност играе опитен майстор шахматист. — Б. пр.
62
Great War (англ.) за Великобритания е именно Първата световна война, драматично променила живота и битието на нацията. — Б. пр.