Или пък му налитат на камари. Изкуфели, състарени и изгубили ума си, нахлуват през портите му, стиснали късчета строшени спомени — музикални кутии, часовници, будилници и механични играчки, с които някога са се забавлявали или са наследили от майките, чичовците и съпрузите си, вече станали прах от праха.
Еди Банистър му предлага още кафе. Джо отказва. Усмихват се нервно един на друг. Флиртуват. Слонът в стаята, като изключим незабележимата хватка на Бастиън върху срамните части на Джо, е кутия от златен дъжд[10] с размер на уокмен, инкрустирана по ръбовете с по-светла дървесина. Това е причината за тази му нова визита в дома на Еди Банистър, причината да заключи рано и да се отправи към Хендън с безконечните му редици почти хубавки, скучни къщи, украсени със старомодни детайли. Старицата кокетничи и многократно го е привиквала насам — и неизменно го разочарова с остатъци от осакатял грамофон и автомат за чай, изваден от стиймпънков кошмар. Разигравали са партия по съблазняване, по време на която клиентката ден след ден разкрива козовете си, а Джо с бързите, силни ръце й предлага елегантни решения на непоправимите проблеми на строшените апарати. През цялото време си знае, че Банистър го изпитва за нещо, снема му мярка. Нейде в малкото й жилище има далеч по-интересна вещ — нещо, с което сладката, древна Еди очевидно смята, че ще му събуе чорапите от изумление, но още не е напълно готова да разкрие.
Джо вярва пламенно, че тя е хвърлила око на часовникарския му занаят, не на плътта му.
Старицата облизва устни — не с език, а като ги завръща за миг навътре и ги потрива една в друга. Еди Банистър идва от време, когато изобщо не е било редно дамите да признават, че имат език — устата, слюнката и устната кухина са представлявали двери към други едни влажни, сочни кухини, за които не бива да се мисли по никакъв повод, да не би да се предположи и че хората са надарени с такива…
Джо посяга към кутията. Докосва дървото. Вдига я, преценява тежестта в шепите си. Може да усети… излъчване. Това е важна вещ. Сладката, ошмулена стара птица притежава нещо сериозно и е наясно с това. През цялото време го е упътвала към предмета. Джо се чуди дали днес денят вече е настъпил.
Отваря кутията. Голгота от подпори и зъбчати колела. Наум ги сглобява набързо — това е механизмът, главната пружина пасва ето тук, това е част от облицовката и тогава… о, Боже мили. Толкова голяма част от устройството е просто шашмалогпя, излишни колелца и зъбчатки. Много тромаво. Но, взети заедно, полезните части… О! Да, добре: ранен двайсети век, ако се съди по стила и материалите, но много фина изработка. Занаятчийска вещ, уникална, а където има една, винаги има и още, особено ако успееш да ги свържеш с известен майстор. Но въпреки всичко това тук… не е. Не е онова, което Джо очаква, макар да си няма представа какво точно е то.
Той се засмива, но под нос, за да не пробуди кучешкия вулкан, клокочещ между бедрата му.
— Много фина изработка. Нали осъзнавате, че навярно струва цяло състояние?
— О, Боже — казва Еди Банистър. — Трябва ли да го застраховам?
— Навярно да. Автомат като този ще го грабнат за хилядарка като топъл хляб… — Джо кима решително. Ако не го грабнат, ще си остане като мъртва риба на тезгяха на търга, но да не навлизаме в подробности в момента.
— Можете ли да го поправите? — пита Еди Банистър, а той бръсва настрани разочарованието си и я уверява, че да, разбира се, може.
— Веднага? — пита тя и той отново отговаря положително, понеже си носи инструментите, никога не напуска дома си без тях. Подплатена щипка да придържа облицовката. Друга в ролята на трета ръка. Обтегачи. Всъщност няма щети, по-скоро изглежда, все едно някой е разглобил механизма нарочно. Доста внимателно. Щракатащрак и предметът е сглобен, само дето… хъм. Липсва някаква част — не е ли винаги това причината? Трябва да се свържат лостчетата… ха! Подобна вещ би имала видими движения, почти човешки. Много впечатляващо, извънредно напредничаво за времето си. Джо е виждал по телевизията робот на същия принцип и го смята за брилянтна идея. Това тук като нищо би могло да му е прототип. Без съмнение някъде призракът на мъртъв майстор се върти в гроба.
10
Лат. — Laburnum anagyroides, лабурнум — зимоустойчиво дърво с тежка, жълтеникава дървесина, която е особено гъвкава.