Е, сега синът ми има и велика идея, и извънредно много се боя, че тя ще се окаже кошмар. Знаеш как са ни отношенията, чини ми се. Изумявам се всяка заран, дето се будя жива и не съм убита. Бих го напуснала, но той ме държи с живота на другите ми деца — не, Джордж, не истински мои деца: имам предвид слоновете, грамадната сива кавалерия на предците ми. Те са извънредно достолепни и много прями, а аз трябва да се грижа за тях по един или друг начин. Обещай, че ще ми помогнеш и с тази задача, бива ли?
Да, да, знам, отплесвам се. Случва се със стариците, Джордж, та не ме съди сурово. Ето я идеята му, изказана така, както той ми я обясни, по най-разумен начин:
Адех Сиким е малка нация сред по-силни такива и невинаги е удобна за тях.
По време на война един народ бива изпитван от силата на друг, защитаван от трети и в хаоса може изобщо да спре да съществува, понеже дори когато бурята утихне, малкият остров, какъвто е била, се оказва съсипан и не може да се възстанови.
Поради туй: единственото оръжие от полза в съвременния свят е мащабно и ужасно, каквото човек не може ни да проумее, ни да се защити срещу него и чиято сянка ще затъмни мечтите дори на лудите; оръжие толкова ужасно, че светът да не може да понесе употребата му, така никой не Ще посмее да го използва под заплаха от неминуемото си унищожение и никой няма да търси или позволи унищожението на онзи, чиято ръка държи спусъка, да не се окаже, че острието е посякло всякое гърло на Земята.
Нали разбираш, Джордж, защо се боя? Това са нови приказки, не са като в доброто старо време. Това е напълно погрешният вид съвременност и не е просветена ни най-малко.
И тъй, той си е намерил учен — жена, ако щеш да повярваш — да изпълни тази конструкция от негово име. Намери ми инструмент, беше й казал той; нещо, което ще тури край на всички войни. Доведе я тук и тя е затворник, но не съм сигурна дали е тъй, понеже тя не вижда ситуацията по неговия начин. Тя е чудата птица. Фамилията й е Фосойо[63] и има препоръчителни писма от университет във Франция. Понеже е французойка и не мога да признасям правилно името й — сега фъфля, след болестта си миналата година, — та я наричам „Франки“.
Джордж, трябва да я отвлечеш, както не успя да сториш за горките руснаци, докато тя още иска да се махне, защото синът ми е убедителен човек във всичките си превъплъщения и ако смогне да я навие, тя ще му построи това чудо и тогава какво ще стане с нас?
Прати ми някой чевръст и умен, Джордж, и поправи нещата.
Моля те, предай поздравите ми на семейството си и им кажи, че съм добре.
Твоя, забързана:
Шашавелка
(Послепис: Скъпа Туийл, съжалявам, че споменах за награда по англосаксонски, но ти обеща, че ако ти помогна да минеш изпита, един ден ще ми помогнеш и ти, и този ден настъпи — момичета от Коди завинаги! Моля те, отнеси писмото на Дж. колкото се може по-чевръсто и го пази от онези ужасно дребнави момчета от Охранителните служби, иначе ще вземат да поискат те да изтаковат Франки. И„изтаковане“ е точната дума, Туийл, гаранция давам: някои неща не бива да се таковат, и не смей да ми казваш, че това е само суеверие, понеже съм наясно. Искаш ли да ти напиша „списък на нещата, които не са предназначени за таковане“? Чиста глупост си е това, Туийл, и нямам намерение да участвам в нея. Във всеки случай аз съм стара и чужденка. Виж по-горе.)
Шашавата Кейти, в изисканата традиция на Адех Сиким и горда Англия, не би приела мъж насаме. Поради което Еди беше идеалният агент. За нещастие, Опиумният хан смята жените като цяло за движимо имущество. Влезе ли в двореца, никоя жена не би разполагала със свобода на движението, нито ще бъде в безопасност. Поради това е осигурена покана за уважаемия Джеймс Едуард Банистър, капитан III ранг от кралския флот на Негово Величество, да отиде на посещение на добра воля и да обсъди разположението на военните сили на хана при случай на инвазия в Индия от страна на Японската империя. Веднъж влязъл в двореца, Джеймс Едуард ще се скрие по нощите и ще се преобрази отново в Еди, която след това ще се представи на вдовстващата хатун извънредно достойно, макар и да се наложи да се покатери през прозореца й посреднощ.
Опиумният хан според най-изисканата съвременна мода копнее Франки Фосойо да му сътвори върховното оръжие. Абел Джасмин би предпочел такова нещо — ако се налага да съществува — да се появи вместо това в Корнуол.