И цялата тази каша вече е отговорност на някоя си Еди Банистър — момичето, което искаше да служи на родината си.
В „Прасе и поет“ Еди гаврътва остатъка от брендито сй и намества задните си части на оръфания, неудобен стол. От осемдесет и деветия й рожден ден насам взаимоотношенията и със столовете без облегалки са се влошили. Взира се в дъската за дартс, в която пъпчив младеж забива и трите стрелички в двайската на мишената. Никак не е зле. В шарката от дупки на дъската Еди вижда мутрата на Големандрис — жертвен агнец, глупав убиец, пратен да свърши работа, за която поначало не е бил подходящ. Не че му липсваше талант в смъртоносна посока. Само интелект. Еди се чуди дали е последният и заключава, че ако е така, то почти със сигурност се е провалила — следователно трябва да приеме, че ще има поне още един такъв сблъсък, с трупосъвест, която да я гледа изпод вежди от празното кресло.
Въздъхва и започва да си събира нещата, не без известна доза горчивина. Ей я на, милион години по-късно, и жива душа си няма в целия свят. И дума не може да става за семейство, като изключим неприятно смърдящо куче, което се държи за живота с мрачна целеустременост и понастоящем е пъхнато в чантата й. Като се замисли, Бастиън като нищо ще я надживее.
Еди Банистър се изправя — процес, който е притеснително дълъг и тромав — и се качва на горния етаж в относителния покой на наетата си стая. Озърта се. Оскар Уайлд, спомня си, признал края на смъртното си съществувание с думите: „Или този тапет си отива, или аз“.
Загледана в кафеникавите цветя по стените, Еди изпитва мимолетно усещане за родство. Но все пак има работа за вършене. Пазарската й експедиция не е била само за дрехи. Магазин за кухненски потреби, два супермаркета и градински Център са я снабдили със съставки за някои малки предимства по време на събитието, което тя подозира, че ще прерасне в особено нечестна битка. Пластмасови кутии, термоси и течен тор, чайник вместо вещерски котел — старицата подрежда всичко и после размерва пропорциите по памет.
В кафявата стая, сред евтината, добронамерена мебел, Еди Банистър приготвя саботьорски магии, алхимия на съпротивата. След това с благодарност се отпуска в леглото и открива, че Бастиън дотолкова се е въодушевил, че да си намери място в краката й. Тя спи и сънува стара, недовършена задача.
VI
Ако някога загазиш;
Без заповед за арест;
Храбрата рецепционистка
Джо Спорк държи телефона в лявата си ръка и го ръчка с дясната. Изгубил е неопределимо много време и трепери — симптоми, които определя като шок. За щастие, знае номера наизуст. Никога преди не го е използвал, но правилото на Дома на Спорк е и откакто е научил числата, винаги е било — ако се притесняваш, че може да загазиш, ако някога наистина загазиш, ако си обвинен в престъпление, ако си свидетел на престъпление, ако си взел заложник, ако си арестуван, ако чуеш слух, че някой е арестуван, ако се пробудиш и тя е мъртва, каквото и „ако“ да има, звъниш на магическия номер и си изливаш душата.
В девет и трийсет нощес са нужни две позвънявания, за да вдигне някой слушалката.
— „Нобълуайт Крадъл“, Бетани на телефона!
Женски глас, не младежки. Този телефон не се вдига от рецепционистки или стажантки. Звъни на бюрото на възхитителната офис мениджърка на кантората „Нобълуайт Крадъл“. Когато истинската Бетани не е наблизо, три заместник Бетани са на линия да боравят със слушалката. И никога, по никое време, не са нужни повече от две иззвънявания, преди някоя от тях да се озове на телефона. Извън службата допълнителните Бетани се наричат съответно Гуен, Роуз и Индира. Но това е без значение. Когато отговарят на телефона, те са Бетани.
— Добър вечер, Бетани, аз съм Джошуа Джоузеф Спорк…
Бетани (всичките четири) знаят името и историята на всеки един клиент с достъп до този номер. Не са много — но и да бяха, името „Спорк“ е само по себе си паспорт за „Нобълуайт Крадъл“.
— Добър вечер, мистър Спорк, с какво да съм ви полезна?
— Трябва ми Мърсър, моля.
— Мистър Мърсър ли? — Дори Бетани се колебае за секунда. — Наистина ли, мистър Спорк? Сигурен ли сте?
— Да, Бетани. Боя се, че да.
Следва кратко прошумоляване по линията. Бетани току-що е превключила от обикновения телефон на хендсфри, за да освободи и двете си ръце за работа. Тя се справя еднакво добре и с двете и има пред себе си два компютъра, всеки настроен за употреба с една ръка и включен в комуникационната система на „Нобълуайт Крадъл“. С други думи, Бетани вече е в състояние да извършва три различни действия наведнъж. С една ръка набира съответния номер във връзка с молбата на Джо. С другата дискретно съобщава на старши партньорите факта, че Мърсър Крадъл[64] влиза в играта и следва да очакват обичайното количество налудничави последици. Междувременно продължава разговора с Джо.