— Списъкът е пред мен, мистър Спорк. Има ли някакви проблеми от последните няколко дни, за който би трябвало да знам?
„Списъкът на Крадъл“ е знаменита шега в юридическите среди — лохнеското чудовище на бюрокрацията. Джона НобълУаит навремето го е представял като изнудваческите записки На Дядо Коледа, понеже Списъкът описва странностите на могъщите и знаменитите, и как най-добре да ги прикрият от света. Ако да те фалшифицират е допустимо за разглеждане в Шотландските съдилища, Неси често щеше да им е клиент. Джо казва на Бетани, че досието му е толкова вярно, колкото на него му е известно.
— Свързвам ви. Ще изисквате ли допълнителни услуги?
Което ще рече — дали ще трябва да ви плащаме гаранцията, или да се погрижим за ограничаване на щетите, или да ви уредим присъствие на игра на покер снощи?
— За момента не, благодаря — казва любезно Джо.
— Много добре — отвръща Бетани, не без доза задоволство. Джо никога не е прибягвал до no-outre услуги на „Нобълуайт Крадъл“ или поне не пряко, макар да подозира, че баща му може и да ги е използвал за него, докато е бил дете. Бетани винаги се радва, когато поверениците й са само свидетели, а не арестанти.
Във фоайето на, Уилтън’с“[65] съм — разнася се любезно гласът на Мърсър Крадъл, — а агнешките ми ребърца току-що пристигнаха и дори в момента изстиват до чаша с безупречна „Сасикая“[66]. Тъй като спътничката ми за вечеря плисна върху мен нейния джин с тоник малко след рибното ястие, разполагаш с пълното ми внимание, стига да има мъртвец. Има мъртвец, нали? Понеже иначе…
— Аз съм, Мърсър — казва Джо.
— О — възкликва събеседникът му. И добавя: — Джо, дявол го взел, имаш ми мобилния телефон! — Сетне, умислено: — О, по дяволите. Какво е станало? Не казвай нищо на никого освен мен.
— Били е мъртъв, Мърсър. Току-що го открих.
— Били Френд?
— Да.
— Мъртъв, понеже се е подхлъзнал на сапунчето си или като полковник Мъстард в библиотеката с оловната тръба[67]?
— Определено напомня второто.
— А ти, бедни глупчо, си стоиш там на местопроизшествието затънал до уши в лайна.
— Да.
— Бетани? Полицията?
— Идват натам, мистър Крадъл. Някой им се е обадил преди пет минути.
— Джо, ти си същински чвор. Ти ли им звънна?
Джо не знае. Може и така да е било.
— Карай да върви. Първи въпрос: ти полковник Мъстард ли си?
— Не.
— И не си като полковника по никакъв начин, форма или вид?
— Не.
— Би ли могъл някой нелюбезно да си представи, че имаш вид на военен? Да си влизал в библиотеката, понесъл водопроводни чаркове?
Дойдох да търся Били. Трябваше да говоря с него. Влизал съм във всички стаи, но не съм пипал почти нищо. Взех си ръжен.
— Вярвам, че не си го донесъл със себе си.
— На Били е.
— Добре. След малко апартаментът ще гъмжи от недоволни ченгета. Първият им инстинкт ще е да те оковат в пранги и да ти оставят впечатлението, че отиваш завинаги в затвора. Затваряй си устата, докато се добера дотам. Не проговаряй, даже и за да кажеш „Добър вечер, господин полицай, трупът е ей там“. Просто сочи. Не прави доброволни признания. Не бъди полезен. Стой в коридора — в коридор ли си?
— Там съм. Преди това бях в апартамента. Той е на леглото си.
— И не се съмняваш, че си го пипал колкото се може по-малко? Не се е случило да прегръщаш починалия в порив на зле разбрана привързаност към малкото копеленце, не си се омазал в кръвта му и него — в конци от дрехата си?
— Той е завит с чаршаф. Не съм го отвивал.
— Добре. Чудесно. Каква беше първата ми инструкция?
— Не казвай нищо. И да чакам.
— А казах ли ти да правиш каквото и да е друго? Да съм ти давал например разрешение да умуваш върху живота на стария си приятел Уилям и неговите потайности? За споделената ви история като дилъри на напълно законни антики?
— Не. Каза да не казвам нищо и да чакам.
— Прекрасно. Тогава ще помоля салонния управител да увие агнешкото в малко фолио и да затапи бутиката с виното, и ще си направим пикник.
— Не съм гладен.
— Докато се оправя с тази история и ще си огладнял, Джоузеф. Приключението ти най-вероятно ще се превърне в дълго и протяжно соаре. При какви обстоятелства можеш да предлагаш помощта си на Ордена на куката?
67
Герой от настолната игра „Клюдо“, в която се разиграва разследване на убийство. Полковникът е убиецът. — Б. пр.