— Никакви, докато не дойдеш.
— Така че да мога да преведа всичко, което казваш, в слова, които ще са понятни за поклонниците на Куката и нейните дружки Боб Съдията и Чарли Прокурора като „Не съм някакъв дребен нещастник, който можеш да насадиш за това отвратително престъпление, аз съм само свидетел и такъв ще си остана“.
— Разбрано.
— Тръгвам към теб, Джоузеф. Бетани?
— Приготвяме стая за случая, мистър Крадъл. Дръжте ни в течение.
— Непременно.
Джо Спорк се обляга на стената и чака.
Христе, миризмата.
Диша през устата си и има чувството, че така избягва да изпълни някакъв дълг. Когато приятелят ти се разлага, несъмнено е редно да вдишаш смъртта му. Да не го сториш изглежда извънредно превзето.
Били, ти си идиот. Беше идиот.
Казано с отчаяние, не осъдително. Следва разтоварващото признание:
Но беше мой идиот. Мой приятел.
Джо си представя как погребва Били, оплаква го и усеща липсата му всеки път, когато мерне някоя викторианска еротика, после полека го забравя и той започва да му липсва все по-рядко, животът си тече по-самотен и в крайна сметка Били наистина си е отишъл, изоставен дважди в своя край.
В същото време друга част от него презира цялата тази любов и поетичност; тя търси опорни ръбове, пътища за бягство и убежища. Джо колебливо я окуражава. Освен ако точно днес не са започнали да стават повече съвпадения, отколкото вчера, този проблем не само е лош, но и ще го преследва. Долавя дъха му дори при отвратителните тленни останки на Били. Така че, докато чака Мърсър и предсказаната орда готови за арест полицаи, Джо Спорк с нежелание преравя криволиците на ума си за стари навици и начини на мислене — и този процес неизбежно започва, както би трябвало да става с всички дискусии за грешните дела, с Матю „Картечаря“ Спорк.
Джо е постигнал такива успехи в загърбването на баща си, че в първия момент не може да си спомни лицето на Матю или гласа му. Налага се да се пресегне за спомени, толкова стари, че не могат да бъдат полезни, и го чува — подигравателно-суров глас, който се разнася над главата му, понеже той е дете и се приготвя за началото на поредния ден.
— Побързай, Джошуа Джоузеф, моля те! Има работа за вършене, държавни дела ни чакат! Плюс това моя милост трябва освен това да направи и закуска за потомството си, преди да го Достави до злата паст на училището! Бууу! На училище!
Бащата на Джо носи палто с яка от овча кожа и раирана вратовръзка с голям възел. Широки рамене и тесни бедра му придават вид на равнобедрен триъгълник, изправен на върха си (италианските му двуцветни обувки). Малкият Джошуа Джоузеф се спира да поразмишлява дали баща му е равнобедрен или пък равностранен триъгълник. И двете представи са много странни.
През онзи ден Матю Спорк, вместо да е гангстерски принц, си играе на търговски директор и затова е оставил почти всичките си оръжия в сейфа под леглото. Почти всичките, понеже човек с неговата професия обикновено не излиза от къщи, без да е снабден с подбуда, която да принуди другите да поразмислят.
Матю си чака отговора. Малкият Джошуа Джоузеф — който тайно планира кражбата на бижутата на Короната през серия тунели и посредством главозамайващи акробатики — отвръща:
— Бууу!
Всъщност Джошуа Джоузеф харесва училището. То е контролируемо и следователно успокоително, там дори нещата, които започват необяснимо, накрая стават ясни. Училището по нищо не наподобява живота му, който си остава загадъчен въпреки годините упорито изучаване. Освен това по общо мнение той е главният хулиган на малка банда хлапета. Вярно е обаче, че училището му пречи да бъде постоянно с баща си, когото той в равни дози обожава заради великолепието му и презира заради крещящия му вид.
Изважда две сини купички за закуска.
— Точно така — потвърждава Матю. — Буу! на училището и ура за мама, татко и дядо, и останалите. Обаче, Джош, училището е необходимо зло. Гладен ли си?
— Да. Татко, какво са държавните дела?
— Тежката участ на кралете и премиер-министрите. Те управляват най-могъщите народи на Земята и взимат важни решения — и сред тези могъщи нации коя има най-светлото бъдеще? Най-добрите войници и най-великите лидери? И коя, Джош, има наймъдрия и извънредно прекрасен наследник на трона?
— Англия!
— Близо си, Джош. Много близо. Но не! Страната, за която ти говоря, е Домът на Спорк, с чудесния й великолепен принц Джошуа Джоузеф, бог да го благослови заедно с всичките му поданици. Нали?