— Да, татко.
— Добре тогава. Яйца или корнфлейкс?
И Джошуа Джоузеф дава каквито отговори смята, че ще задоволят незадоволимия му баща. Папа Спорк е напълно в неведение колко потиска и ограничава понякога сина му неговото дърдорене. Смята се за ужасно забавен, за най-великия от всички татковци, но потокък от безконечните му приказки как всичко се върти около великата, предначерната съдба на семейство Спорк, пълноценното убеждение, че успехът буквално дебне зад ъгъла в едва наченатия живот на сина му — ден след ден на малкия Джошуа това му идва в повече. Забравил временно бижутата на Короната, вместо това си мисли за неотдавнашната училищна екскурзия в Британския музей, по време на която е видял много интересни и просвещаващи неща, включително — когато учителката се навежда да посочи неолитен ритуален предмет — стряскащо еротичното й бельо. Предметът, който си спомня най-силно обаче, е от фермерския кът — яремът, положен върху шиите на два могъщи мускулести вола.
Между пристъпите на геройско обожание и безмилостна неадекватност Джошуа Джоузеф от време на време има чувството, че баща му е положил на раменете му точно такъв ярем и че е длъжен да тегли каруцата, накъдето и да иде, независимо Дали баща му присъства или не.
Папа Спорк загаря яйцата, което в неговата любопитна представа на реда на нещата е просто допълнителна причина Да вярва в неизмеримата гениалност на Дома на Спорк, така че вместо това хапват корнфлейкс. На едно или друго ниво обаче бащата на Джошуа Джоузеф сигурно осъзнава, че тази сутрин се е отклонила от обичайния съвършен поход към династична Хегемония, понеже отправя поканата, към която синът му се е стремил от седмици.
— Искаш ли да дойдеш на Нощния пазар утре?
— Да, татко, моля те!
— Ще попитам майка ти дали има нещо против. А ти си потърси някакви хубави дрехи.
— Непременно!
Нощният пазар е като сън. Той е вълшебното сърце на града, който — както Матю споделя на ухо — е най-великият и най-магичен в света. Джошуа Джоузеф е инстинктивно убеден, че това е най-тайното, най-изумителното и най-невероятното място на цялата планета; и е още по-прекрасно, понеже е подвижно. То е продавалник за всичко възможно и невъзможно. Не го достига дългата ръка на данъците и таксите, защото е сенчест, озарен от лампите базар, който гъмжи от забранени търгови и и пиратски съкровища. Матю се кълне, че го е породила търговията с корабокрушенията, а Благите са дошли нагоре по Темза от крайбрежието, от Корнуол и брега край Канала, с богатства, ограбени от потънали кораби. Твърди, че Пазарът е първата сухоземна демокрация на Британия (самите пиратски кораби са първите конституционни парламенти). Може и така да е. Случайното, пълно с проблясъци образование на Матю е стряскащо дори за баща му Дениъл, който знае всичко. Но пък и този Пазар, който бандитът е съживил и на който е безспорен крал (или доживотно избран президент, ако предпочитате да запазите алюзията с великото демократично наследство), е един от аспектите на професията му, срещу които Дениъл Спорк не възразява — дори е още една част от живота на Матю освен Джошуа Джоузеф и майка му Хариет, която кара Дениъл да се усмихва.
Може би е топлината, носена от сергиите. Сравняват Пазара с висящи градини за антики и бижута, подредени на тераси или разпръснати безредно по щандовете, или пък скупчени набързо и нахвърляни една над друга в стара пивоварна или гигантска крипта. Всеки щанд е изработен според капризите и нрава на собственика си, но трябва да се захранва само от един трииглов щепсел, защото електричеството е оскъдно и следователно най-често Пазарът е озарен от газови лампи и стоплян от малки пламъчета в шведско чудо или викториански мангали. Димът се извежда през какъвто отвор Матю е уредил за случая. Пазарът освен това ухае, както веднъж беше казала Хариет, като в огромна и щедра на подправки кухня: кейкове и месо, риба и билки; подправки, неизвестни във Веселата Англия, но често срещани във Франция и Италия. Има чесън и босилек, куркума и къри, както и някакви черни гъби, които ухаят на… — в този момент Хариет бързо бе сменила темата на разговора. На нещо екзотично във всеки случай.
А сред всичкото изобилие на щандове има и сделки, белязани от проблясване на факла, когато купувачът за миг осветявава неговата — или нейната — печалба, проучва я, оценява я или я оглежда, претегля я, премерва я, приема я или я отхвъля. Парите сменят собственика си в кесии, пачки и ролки, от време на време и в куфарчета, и винаги всяка сделка кихва по нещо и за самия Матю Спорк.