— И по кое време беше това, мистър… извинявайте, бихте ли си повторили името?
В този момент, пренебрегнал за миг суровото нареждане на Мърсър да си трае, Джо каза „Спорк“ и незабавно осъзна какъв идиот е.
Сега вече Пачкайнд го поглежда с очаквателна физиономия и той няма какво друго да стори, освен да кимне.
Всъщност не кима. Кани се — вече е пратил сигнал „давай“ на мускулите за кимане — когато в помещението се плисва вълна недоловима тишина. Всички спират да си говорят, ченгетата — да тътрят крака. Джо, който никога не е ходил на лов, си представя, че точно такава тишина настъпва в голяма гора след свалянето на първия елен. В тишината се разнася възможно чаи-нежеланият и най-неприятно познат глас и младежът осъзнава, че е загазил сериозно.
— Боже мили, Боже мили! Мистър Спорк, какво правите на такова неприятно място? Не, не, не отговаряйте без адвокат! Боже опази! Не трябва да ви нарушаваме древните права, това било извънредно нередно. Магна Харта и тъй нататък, ми че да, разбира се. Здравейте, детектив сержант Пачкайнд, радвам да ви видя отново, макар да съжалявам, разбира се, че туй трябва да стане в дома на смъртта. За съжаление, такова е битието на професиите ни, разбира се — почти винаги се срещаме на лоши места, нали?
— Да, сър — казва неутрално детектив сержант Пачкайнд, — често се случва.
— Поне веднъж, детектив сержант, както казвах на уважаемия ми колега мистър Камърбанд тъкмо тази заран, поне веднъж би било приятно да срещна чаровния Базил Пачкайнд в пъб и да си поделим кана бира. Нали така, Арвин?
И ето че се появяват и двамата му познайници, а в същия странен миг Джо осъзнава колко са двоични те един до друг: разтеглена, тясна единица и заоблена нула.
Арвин Камърбанд кима:
— Точно така беше, мистър Титуисъл. Тъкмо тази заран.
— И, Бога ми, Базил — нали нямаш против да те наричам Базил? Не искам да бъда груб… благодаря, скъпи приятелю — да, приятелю Базил, боя се, че в този момент трябва да ви отнемем мистър Спорк. Той има важна среща. Няма никакъв начин да почака и ако я пропусне, последиците ще бъдат… е, всевъзможен хаос и цялостно притеснение за нацията. Понеже знам за дълга ти към спазването на процедурите и закона, Базил, донесъл съм нужното…
С тези думи Титуисъл изважда от вътрешния си джоб нагънат на няколко ката, дълъг и белезникав документ и го предава на Пачкайнд. Той го разтваря и наднича вътре, после изсумтява, сетне го гледа още известно време. Накрая отбелязва:
— Не е подписана.
— Не — отвръща безизразно мистър Титуисъл. — Тези заповеди винаги са без подпис.
Пачкайнд въздъхва.
— Съмнявам се, че бихте желали да признаете, мистър Спорк? Убийството, имам предвид? — Казва го така, все едно предлага на часовникаря вариант за бягство.
— Не. Боя се, че няма да го сторя.
— Е, вие си знаете най-добре, предполагам — Пачкайнд въздъхва и сгъва отново листа. — Целият е ваш.
— Наистина, така си е — отвръща мистър Титуисъл. — Бих заявил, че изобщо не сме се появявали тук, но, Бога ми, надали можем да поддържаме подобна версия. Така че — все едно. До скоро виждане, детектив сержант Пачкайнд!
След което, за гняв и почуда на Джо, Арвин Камърбанд с лека стъпка се озовава зад гърба му и му връзва ръцете със светла найлонова лента. Джо кресва стреснато:
— Хей! — и извръща глава към Пачкайнд в ням зов. Направете нещо!
Детективът сержант е видимо пребледнял и твърде преднамерено се извръща с лице към местопроизшествието.
— Детектив сержант Топър — казва, сякаш устата му е пълна с пръст, — разкажете ми за трупа.
— Не сте арестуван — мърмори Арвин Камърбанд в ухото на Джо Спорк, — понеже ние не работим по този начин.
Дебелият кара, а Родни Титуисъл седи отзад до Джо. Предишната му разговорливост се е изпарила, а изумената обида на майстора е изгубила силата си. Докато Камърбанд ги прекарва през сложния лабиринт на Лондон, в колата се възцарява тъжна, носталгична тишина и всеки от тримата е вглъбен в собствените си мисли в твърде странен порив на близост.
Светофарът пред тях отново светва червено и мистър Камърбанд изсумтява. Родни Титуисъл въздиша.
— Арвин, моите извинения, но ще подема разговор. Ще трябва да се присъединиш от предната седалка. Можеш да правиш няколко неща наведнъж, нали?
— Разбира се, Родни.