Родни Титуисъл се е обърнал в седалката си и сега гледа Джо трескаво и повелително. Всеки момент ще посочи с пръст като на плакат за мобилизация. Присъедини се! Страната ти се нуждае от ТЕБ! За да спаси света.
Джо Спорк не остава студен. Разбира се, че е притеснен. Но няма отговори и знае, че се намира ако не в корема на звяра, То несъмнено в пастта му — и се търкаля към гърлото. Не иска го окуражава да преглътне.
Мистър Титуисъл понижава глас, за да придаде тежест на най-искрената си молба:
— Така че нека ви запитам отново с цялото си сърце: как да го изключа? Как да го овладея? Как да го настроя? И какво се надявате да постигнете с него?
Джо гледа събеседника си и знае, че мистър Титуисъл вярва във всичко, което току-що е казал. И в същото време Нощния пазар в главата му шепнешком отбелязва, че цялата истина може да бъде извъртяна умело и да създаде възможно найелегантната и извънредно измамна лъжа.
— Да речем — казва Джо, като затваря устата на въображаемите упорити възражения на Мърсър, — хипотетично да предположим, че всичко казано от вас е вярно, защо просто не дръпнете щепсела на апарата?
Родни Титуисъл кима:
— Може и да пробваме. Но как човек да призове обратно пчелите? И как да разбрем, че сме успели да сложим край? Дали при бъзикането на машината няма да усиля мощността й и да предизвикам хаос, да съсипя народа си и себе си? Или да активирам някакъв „мъртвешки спусък“ и да ни навлека Армагедон? Не. В дългосрочна перспектива е по-добре да си осигурим помощта ти. Тази задача трябва да се изпълни както трябва.
— Съжалявам — повтаря Джо. — Но наистина не знам нищо.
— Не, мистър Спорк, няма нужда вие да съжалявате — отвръща Родни Титуисъл. — Аз съжалявам. И то много!
Не си проговарят повече, докато Арвин Камърбанд не завива в тясна уличка и не минава през чифт модерни стоманени порти. Влиза в предния двор на анонимна тухлена сграда с големи люлеещи се врати.
Аха. Ето че пристигнахме — казва Родни Титуисъл с гласа си за „неприятни необходимости“, докато помага на Джо да напусне задната седалка. — Сигурен съм, че всичко ще се нареди по най-добрия възможен начин.
Изразът е познат и pro forma, но от неговата уста и в момента звучи като погребална реч. Това е молитва за умиращите. Докато те тримата вървят към мрачната, грозна малка сграда и настланите с линолеум официални кабинети вътре, Джо усеща как животът му достига някакъв вид вододел. Събира нерви за онзи тип изпитания, каквито несъмнено ще му предложи Родни Титуисъл, и се чуди какво да каже или стори и дали изобщо ще излезе оттук с всичките си пръсти и зъби. Простенва чак от дълбините на сърцето си. Ще му се да призове: „Недей така!“, но се срамува, а и бездруго знае, че — макар мистър Титуисъл да не иска да постъпва така — абсолютно няма шанс да го разколебае, а дори да успее, то опортюнистът Арвин Камърбанд се навърта наоколо, за да се погрижи за изпълнението на задачата. Арвин Камърбанд бюрократът, който знае цената на всичко и как най-добре да ти го отнеме.
Джо поглежда наляво и вижда дълъг сиво-черен микробус „Мерцедес“, със затъмнени до черно прозорци, а до него чакат мълчаливо три високи силуета в роби и с воали. Нови вампири — но мисълта не е и наполовина толкова весела или лесна за отхвърляне, колкото в работилницата му и по дневно време. Трите безлики глави се завъртат полека да проследят как крачи Джо. Родни Титуисъл не поглежда към тях и в този момент майсторът с предизвикващ гадене страх осъзнава, че предстои Да бъде предаден в ръцете на вампирите.
— Кои са те? — пита той тихичко.
— Може да са призраци — отвръща Родни Титуисъл с нетипична загадъчност, но може да звучи така и защото е леко притеснен. Джо го поглежда и той загърбва призраците с лека ръка. — Водят се наши договорни партньори. Техниките за разпит които прилагат, са въпрос на търговска конфиденциалност. Разбира се, а и във всеки случай нямаш право на глас. Тези господа ни уверяват, че всичко, което ще се случи с теб, ще бъде в рамките на закона. Не е наша работа да надничаме зад рамото им. Всъщност ако го правим, би било нарушение на правата ти според Закона за защита на данните. Нали разбираш? Никой няма да пита. А ако попита, няма да получи отговор. Алинея к новоприет закон ми дава възможност да те връча на тях. Искащ ли да знаеш коя алинея точно? Записал съм си я някъде. Разбира се, голяма част от съдържанието е цензурирано.