Джо поглежда отново към призраците и вижда, че не са сами.
Зад микробуса е спрян странен, брониран папамобил и в него е настанен друг познат силует — прегърбен мъж, в когото майсторът с лекота познава своя първи ръскинит, — онзи, който дойде в магазина.
Лицето на мъжа тъне в сенки, но е отметнал паяжината на воала назад върху широките си рамене, така че да може да вижда ясно в тъмното и от него се излъчва сурова, скована злонамереност и ужасяващо нетърпение.
— Наричат се ръскинити — добавя Родни Титуисъл, — добронамерен монашески орден. Намираха се съвсем наблизо, така да се каже. Имат отдавнашен интерес в Разбиращата машина. Когато я изключим, ще я изучават. Интересуват се от срещи с божественото. Искреността им не е модерна, разбира се, но имат сериозни познания. Вдъхновени от Джон Ръскин. Въпреки че, както разбирам, са се променили много през последните няколко десетилетия — дотам, че изразът „добронамерен“ може и вече да не им приляга. При все това грижат се за сирачета от един конкретен инцидент. Това все се брои за добро намерение…
Джо Спорк се взира в забуленото, необикновено трио, което чака да го отведе в мрака, и е напълно готов да го повярва. Спомня си странните, птичи крачки и безликото памучно лице и се чувства като малко момче, оставено на стъбите на много страховито училище. Ще им каже всичко. Макар че това „всичко“ не е кой знае какво, а когато приключи, те ще продължат да го изцеждат. Ще бъде осакатен от добронамереността им. Може и да умре от нея. Вдишва влажния нощен въздух и решава да цени всяка секунда от живота си. Обещава си, че няма да пищи.
След това обаче, докато се изкачва по износените бетонени стъпала, вратата се отваря и от приемната зала на сградата лисва лъч жълта светлина. Три фигури минават през процепа, в съвършен синхрон с триото, което се изкачва. Отдясно — грамаден, буен младеж по анцуг, в средата — изискан господин с костюм от „Севил Роуд“. Отляво пристъпва охранител или войник в цивилни дрехи, изглежда възбуден и изнервен. От устните на Джо вече се отронва някакво извинение, но възраженията му в невинност са напълно заглушени от радостен крясък, който отеква в околните стради и мистър Титуисъл се привежда, сякаш ударен с дъска.
— Джошуа Джоузеф Спорк, дявол да го вземе! Мили Боже, ами че ти си вързан, каква ужасна бруталност! Мой клиент… шокиран съм. А си бил напълно готов да сътрудничиш дори изправен пред такава отвратителна провокация. В тази епоха на словесен гняв, Джоузеф, вярвам, че това те прави стълб на добродетелта. Не е ли стълп на добродетелта, мистър Титуисъл? Между другото, как се пише името ви — за протокола питам? „Титуисъл“, не „стълп“. Джо, поздравления, ти си богат. Родни възнамерява да ти даде всичките си пари или поне всичките пари на организацията си. Каква беше тя по-точно? Предполагам, че е под шапката на парламента? Е, значи ще има доста парици, нали така? Какъв голям късмет, макар че ако нямаш против да поговориш с лорд-канцлера, мистър Титуисъл, и да му кажеш да не купува ядрени бойни глави и да не закрива банки, докато не постигнем споразумение, ще съм благодарен, понеже нали не искаме да сме на червено? Да, мистър Титуисъл, наясно съм, че вярвате, че стоите над подобни простосмъртни спогодби, но позволете да ви уверя, че ако маркирахме адвокатите, както е прието при военните самолети, щях да съм боядисал на фюзелажа си емблемите на куп „недосегаеми“ държавни Департаменти, които вече са закрити. Аз съм Мърсър Крадъл старата и известна фирма „Нобълуайт Крадъл“ и мога да съдя всичко. А това съратникът ви ли е? Знаете ли, винаги съм е чудил какво значи тази дума. Как точно се съратничи? Взима ли се степен по съратничество, или е по-скоро вид чиракуване? Добър вечер, мистър Камърбанд, повярвайте ми, като кажа, че никога не съм виждал по-изискан човек от вас; мистър Спорк е мой клиент и при това от най-уважаваните, моля, въздържайте се да му отправяте онова, което предците ни биха нарекли „поглед кат’ към курва на пазар“. Кой от вас би желал да стане щастливият получател на този документ, който нарежда клиентът ми да бъде незабавно освободен на моя отговорност? Но о, къде са ми професионалните маниери? Сигурно ме мислите за дребен вредител: смятате ли мистър Спорк за заподозрян и как става така, че го разпитвате, при условие че специфично е пожелал да присъствам и преди да сте му изяснили правата и положението му в това разследване?
Родни Титуисъл поглежда със съжаление към Джо, сякаш да каже „Този човек приятел ли ти е?“ и „Нямаше нужда да ми го причиняваш, само питах“.