— Мили Боже — додава Мърсър с нарастваща радост. Л Случайно под ръка са ми и обувките на клиента ми. Джо, идиот такъв, обуй си ги, иначе ще получиш мускулни крампи в пръстите и тогава къде ще му се види краят на компенсациите? Джоузеф! С мен, ако обичаш… той често е разсеян под напрежение — уверява Мърсър Крадъл и помага на Джо да си обуе обувките. — Потисната вина, свързана с ужасните дела на баща му, нищо чудно. Знаете ли, та той веднъж излезе на среща с една дама от полицейките сили и й предложи брак по време на десерта — доста екзотично — и тя, разбира се, отговори „не“, е, та кой би се съгласил, когато тепърва предстоят кафе и петифури? Кажете ми, мистър Камърбанд, откога не сте си виждали глезените…? — Мърсър продължава да бръщолеви безспир, докато не излязат от обхвата на чуваемост и не стигнат до улицата, и тогава той и немият му спътник натикват Джо в една кола.
Ръскинитите ги гледат изпод воалите си, мълчаливи и бездейни като гущери на стена. Един от тях прави две люшкащи се, птичи стъпки, после се отдръпва. Не издават нито звук.
— Джо, добре се справи — заявява Мърсър. — Беше чудесен. Но е ясно като бял ден, че сме загазили здравата. Насред дивата джунгла сме. По неизвестна причина, която все още не съм нроумял, в дълбините се размърдват титани и сенки пълзят по стъбището. Както би казал най-младият ми братовчед Лоурънс, насадили сме се на пачи яйца. Това по случайност е Реджи, от време на време го раздава мой бияч… — той посочва натопорчения младеж отляво — по принцип е в пенсия и ще става ветеринар, би ли повярвал, моля ти се, но през идните десет минути може да му довериш живота си, само че недей, вместо това вярвай на мен. Както и да е… добър вечер и какво, на майната си, става, а пробвай и агнешкото, великолепно е!
Понеже Мърсър, верен на думата си, е донесъл храната да си направят пикник.
Под гръмотевичните бури на горния мецанпн и зад първата от три масивни защитни врати от тунгстенова стомана „Нобълуайт Крадъл“ държи апартамент, твърде елегантно обзаведен и с прекалено добър водопровод, за да бъде наречен „паник стая“, но и твърде добре укрепен и параноиден, за да представлява нещо друго. Джо е малко разочарован, но и страшно облекчен да открие, че не е настанен в самата крепост. Посаждат го на дивана в Малиновата лоджия — тя може да се смята за крепостта на кантората, — сред дебели розови възглавници и по-светли дамаски, и там заспива за цял час, преди Мърсър да го събуди посредством поднасянето към носа му на чаша гъсто кафе, направено по специалния метод на Нобълуайт, така че има и вкуса на присъщия на прясно кафе аромат. В старите, Златни дни Матю Спорк обичаше да казва, че са го хващали на местопрестъплението само когато ужасно му се е допивало от домашното кафе на Джона Нобълуайт.
— Nach dem Grossmiitterart — отвръщаше Джона Нобълуайт с нежен укор. — Не е мое, Матю. На баба ми е.
Бащата на Джо заявяваше:
— Да, Джона, знаем. При все всичките си земни стремежи към съвършенство никой от нас няма да достигне величието на предците ни.
И независимо дали разговорът се е състоял в някоя дупка или в разкошната горчиченожълта дневна в имението на Матю Спорк в умерено модерния квартал Примроуз Хил, Джо неизменно слушаше и попиваше всичко — и си мислеше, че баща му е роден предводител и владетел на хилядно множество.
— На крака за победителя герой! Всички на крака! — виква Матю Спорк, пет фута и осем инча[73] висок и жилав като речна пъстърва. Вдигнал е ръце, сякаш показва трофея, след това ги отпуска, за да вземе в обятията си — не, не великия сребърен граал, а забързаната Хариет Спорк.
Матю я прегръща силно и я вдига във въздуха, и мърмори дрезгаво в ухото й, и я целува звучно по устата, докато тя спре да говори (което отнема известно време), и я гали като същинска неспокойна котка. Тя се усмирява и забавя потока въпроси и укори, сеща се да включи в прегръдката им и момчето, което са направили заедно.
Джошуа Джоузеф се покатерва по костюма на баща си и каца между родителите си, страшно доволен от това си положение, с детските си мускули притиска главите им една към друга, така че носовете им да се сплескат, което предизвиква бурен вулканичен изблик на смях и от тримата.
Източникът на тревогата на Хариет така и не се изяснява напълно, но по-рано същия ден някакъв предприемчив мошеник е успял да се скрие в краден брониран камион и да се добере до „Бридлингтън Фишърис енд Фарминг Мючуъл Лендинг Сасайъти“, откъдето — с помощта на трима други гангстери с неизвестни имена — отмъкнал някакви си два и четвърт милиона паундач разнообразни ценни предмети на още по-висока стойност.