Тази сутрин, когато Джошуа Джоузеф се промъкна в кабинета на баща си и надуши мирис на масло от работната маса, картечният пистолет не си беше в кутията. Момчето си представяше как се развихря грандиозен план, прокарваше длан по кадифените вдлъбнатини и форми на разтворения калъф и се опитваше да си представи тежестта на оръжието и прохладата му, докато майка му не го е открила и изгонила оттам. Сега обаче разбира, че Домът на Спорк е нанесъл поредния голям удар срешу омразните сили на финансовото общество.
Така че тази вечер тържественото празненство се вихри из застланите с дебели килими, хромирани и покрити с мечи кожи долни етажи на дома в Примроуз Хил, на ъгъла на „Чалкот скуеър“. Всички важни хора са тук. На бара с по една стрида във всяка ръка е тенорът Умберто Андреоти, който си говори за надбягвания с кучета с Големия Дъги, излязъл под гаранция и намислил за разумно да прекара известно време в чужбина. Умислено ги наблюдава Алис Рибек, доскоро гейша и все още облечена като такава. Но нещо в изражението й подсказва да бъдем внимателни; Алис се е пенсионирала в най-старата професия. Има си бизнес с клиенти навсякъде по света.
— Възвръщане — отговаря тя любезно на Матю и уточнява — на връзки, скъпи, не на предмети…
Той е попитал дали тя случайно няма нужда да и бъде върнато нещо, на което той би могъл да се „натъкне“ (ха-ха, с голямо смигване: джентълменът крадец връща крадените вещи в жест на добра воля, отправен към дама). Елегантно си присвоява времето й Ролф Маккейн от рода Маккейн от Глазгоу — най-добрите взломаджии в бизнеса, най-чистите, най-бързите и най-лоялните. Ролф е участвал в едно от по-публичните престъпления на Матю — онази история с бронтозавъра. За малко да го затворят заради нея и все пак не каза и дума. Маккейн никога не обръщат гръб На приятел, ни веднъж за над двеста години непрекъснато разбойничество, но това не означава, че Ролф ще остави Матю да монополизира Алис. Дори един щедър шотландец все трябва да прекара чертата някъде.
На свой собствен диван, по очевидни причини, се е разположил почтеният Доналд (известен като Хон Дон), разхайтен син на грамадната банкова къща „Лайън и Куинтлок“, обречен на служба на държавата и с единствена цел да дигне самолета колкото се може повече пъти повече преди неизбежния брак с булка със синя кръв. Издокаран в „Севил Роу“ и експертно обслужван, известен habitue[74] на бордеи от Бангор до Бангалор Хон Дон е червенокос наследник на линията на Петър Велики сексманиак с влажен поглед, тънки ръчички и огромни длани, всяка от които в момента е заета с изучаването на различна дама на деня: щедро надарената Анна и умната, макар и сухичка Дизи.
’драсти, Хон Дон! — ревва Матю и додава: — Привет, Дизи, привет, Анна!
— Здравейче, Матю, здравейче и още как! — изпява любовният октопод и веднага писва гневно, понеже Анна го е бутнала. Девойките и аристократът се търкулват en groupe[75] над облегалката на дивана в хаос от възглавници и става ясно, че и тримата носят жартиери, макар че (за която утеха много благодарим) тези на Хон Дон са традиционната чораподържаща разновидност. От чиста дяволия Матю им щраква снимка и Доналд веднага ревва сърдито:
— Спорк, копеле, ще ме съсипеш! Чакай! Чакай! Чакай! Успя ли да снимаш крачетата на Ана? Ами на Дизи? Дявол го взел, искам тази снимка! Ще ми направиш ли копие? Хей-йей, ти си върхът, честна дума, Спорк! Хо-хо, младите ми сладурчета, сега ще мога да ви водя с мен, където и да ида…
Има и още, но дантели и смях заглушават изблика му.
Наоколо се излежават аристократи и известни спортисти, певци и танцьори, включително — за голямо ретроспективно притеснение на Джо — известен кабаретен изпълнител, в който кореняк от Търки си боядисва лицето и пее песни на Луис Армстронг. Но това са осемдесетте, не забравяйте, и никой не се шашка, още по-малко пък тримата западноиндийски играчи на крикет или суданската принцеса, която изниква в полунощ, след като си е изпяла репертоара, и настоява да танцува с великата Хариет. Ако Матю има поне една добродетел, това е пълната липса на предразсъдъци.
Джошуа Джоузеф ги обича всичките. Следва баща си по петите, издокаран в миниатюрни клош панталони и яке от говежда кожа с двойна предница от „Тиктън“. Матю първо поздравява новия премиер-министър с победата и отмъква целувка от твърде щедрата му съпруга, после се гмурва зад бара по заръка на Дейв Тригейл — шефът на казино, който си е проправил път по света с няколко услуги от Дома на Спорк. За радост на множеството Дейв сипва абсент и захар в шотче и го пали, а Матю го лисва в устата си и сключва устни върху пламъците. Джо очаква от ушите на баща му да блъвне пара — всички останали също. Матю хвърля със замах чашата във въздуха, търкулва я по ръката си до масата и се ухилва.