— Това е то мъжко питие, Дейв, истинската работа!
След което просто няма начин Дейв да не направи същия номер и за съветското културно аташе трети ранг, човекът е пристигнал късно след опера и е зажаднял за питие. Много скоро очилатият руснак пее и танцува, и цялата тълпа трополи на пода все по-бързо и по-бързо, Матю Спорк не изостава от товаришч Борис (чието име не е Борис), подритва и се върти в танца. Еха-уха-иХАХА!
Но всичко това за младия Джо са само ордьоври. Любимата му част настъпва по-късно, когато гостите почти до един Да си отишли и той е допуснат до още по-тайна компания от възрастни. Когато всички са танцували шими и туист, и конгата е свършила; когато Фънкин Уолръс и лейди Гудвайб[76] са си отишли у дома и уважаваните, червендалести големци, а Матю остава само с приближените си придворни — и започва истинското парти.
Голямото удоволствие от това да ограбиш банка — наистина да я ограбиш, не просто да се натъпчеш с парите от касите като дребен негодник и на прибиране да се блъснеш с главата напред в двайсетина ченгета — е да преглеждаш банковите сейфове и да видиш кой какво е скатал, след това да обсъждаш вещ по вещ дали си струва задържането или продажбата и, много рядко, да откриеш нещо наистина специално или странно. Веднъж Матю откри — в сейф от банка от есекския бряг — човешка челюст увита в много вехт плат, заедно с картонче, което я определя като реликва от свети Джером. В същия сейф имаше и колекция еротични икони, описващи извънредно неконвенционална версия на зачеването на Мария от Светия дух, като втората от поредицата беше определена като рисувана от Микеланджело. Дори за фалшификати бяха уникални. А ако се окажеха истински…
Матю ги дари анонимно на Британския музей и по съвпадение беше поканен на поредица бляскави партита от директорите му. Иконите така и не влязоха в официална експозиция, но музеят ги показваше на най-специалните си посетители.
Скоч и горещо кафе са заменили абсента. Хариет пуши цигара от дълго цигаре, мъжете се наслаждават на пури и лули. Парите в брой се броят на друго място, понеже няма подосадно нещо от това да гледаш как двама счетоводители ги описват и се проверяват един друг, ближат палци и се порязват по ръбчетата на банкнотите, ровят, оплакват се и се опитват да уголемят незабелязано еднопроцентовия си дял, който расте от другата страна на масата, пропорционално с основната купчина. Но въпреки това работната торба на Матю е в краката му — дрънчи, когато слага крак на нея, и Джошуа Джоузеф знае, че вътре е картечният пистолет; желязно правило на баща му е да не го прибира обратно в калъфа му, преди броенето да приключи и дяловете да бъдат раздадени.
Ето ги и банковите сейфове, подредени в редица, и за всеки един се подготвят най-добрите и най-умели касоразбивачи в страната: леля Каро с лула между жълтите заешки зъби и рокля с ниско деколте, което при навеждане щедро разкрива забележително конични бели гърди; чичо Белами в овчия си кожух — дори тук, вътре в гореща като парник стая, — а по червеното му ще се стича пот от пътя на темето му; и чичо Фримонт, роден на Бермудите и притежател на паешки дълги ръце, с кацнали на върха на носа очилца полумесеци и с шапка в цветовете на Хайле Селасие, за да напомня на всички да оказват малко уважение.
— Готови ли сте? — пита от дивана Матю Спорк, а Хариет е опънала в скута му обутите си в копринени чорапи крака и се мести все по-наблизо, за да се гушне в него.
Касоразбивачите кимат. Разбира се, че са готови. Обтегачи и шперцове са строени в бляскави линийки, в зависимост от размера. Всяка торбичка съдържа също и по няколко шперца за бъмпинг — не за състезанието, а за после, когато важното е само по-бързо да се приключи с напъна.
— Три, две, едно… отваряйте ги!
Понеже това е състезание, съпровождат го особена сериозност и напрежение. Колко сейфа може да отвори всеки касоразбивач за десет минути? Външните ключалки са еднакви, разбира се, но сейфовете имат втора, вътрешна, която всеки клиент трябва да монтира сам. И докато троицата се бори с предизвикателството на трудните вътрешни ключалки, майсторите и чираците си тихичко си описват едни на други хватките им. Младият Джо научава тайните на менгемето и иглата, на шънта и бъмпа, на напрягането и усукването, всичко това поднесено сред смях и веселие, така че към репертоара му се добавя още едно любопитно умение, което влиза и в тайния му списък с професии, заниманията с които носят забавление и са празник за душата.