— Били ти се е обадил. Отишъл си да се срещнете.
— Да.
— Продължавай.
— Имаше работа за мен. Да се почисти и инсталира един предмет. Почистих вещта, огледах я и тя… се оказа различна.
— Обясни „различен“, моля те. За онези от нас, които не присъстват.
— Уникална. Специална. Изумителна. Сложна. Невъобразима.
— Добре.
— Заедно отскочихме до Корнуол. Книгата — Били я наричаше „джунджурия“ — се оказа част от нещо като голяма подвижна скулптура. Един луд се навърташе наоколо и се грижеше за нея. Включих я. Отвътре излязоха пчели.
— Лудият има ли си име?
— Тед. Тед Шолт. Представи се като Пазителя, прозвуча като титла.
Мърсър кима.
— И пчелите излязоха от скулптурата?
— Механични подобия на пчели. Имаше също и истински. Тед ги гледа. За компания, струва ми се.
— Сториха ли ти се забележителни с нещо?
— Те съществуваха, което само по себе си е забележително. Бяха много скъпи. Имам предвид скъпи като произведения на Картие, разбираш ли? Нали си спомняш за тъканото злато?
— Любимата тема на дядо ти.
— И те бяха изтъкани. Поразителни. Но не говореха езици не превръщаха водата във вино, нито излитаха към залеза. Просто… — Джо млъква за момент.
— Какво?
— В един момент ми се стори, че са го направили. Очевидно не са.
— Превърнали са водата във вино?
— Не, отлетяха. Прекалено са тежки. Били са от истинските.
— Сигурен ли си?
— Да.
— Откъде?
— …ами, другите бяха на пружина. Направени са от злато!
— Значи всъщност само предполагаш.
— Мърсър…
— Джо, колкото и да ме отвращава да вярвам на каквото и да е, чуто от хора като Родни Титуисъл, нещо особено ароматно се разплисква в момента. Ако това наистина е стар правителствен научен проект, трябва да признаем, че твоите пчели ще се окажат нещо повече, отколкото изглеждат. Може да са ядрени или носители на чума, или някаква друга дяволия. Несъмнено биха могли да бъдат магнитни или с ракетни дюзи. Не знаем.
Джо потреперва. Ще сънува кошмари за френски философи и ръскинити — каквито и да са тези хора с тяхната притеснителна птицеподобна походка, — но най-вече защото не знае и никога няма да узнае със сигурност каквото и да било. А и, честно казано, предполага, че роякът в небето в крайна сметка може да са били и металните пчели. Просто много му се ще да не е така.
Мърсър кима.
— Да. Препоръчвам ти да се придържаш към селската мъдрост по повод предполагането на каквото и да било. Та, какво знаем за твоята машина?
— Титуисъл каза, че била нещо като детектор за засичане на злото… — Джо се опитва да вложи хумористична нотка, но Мърсър не е в настроение за смях.
— Не се шегувай, Джо, моля те. Само перифразирай. С неговите думи, поне доколкото можеш да си ги припомниш.
— Каза, че вероятно има начин да се накара човешкият уи да разпознава съвършено истината. Че някой е построил машина, която го прави възможно.
Мърсър разклаща неуверено ръка насам-натам.
— Хм.
— Какво „хм“? Какво ще рече това?
— Е, разбирам защо се е притеснил. Изумен съм, че те пуснаха, след като са ти казали всичко това.
Джо Спорк оголва зверски зъби, ей така от нищото — дивашка, хаплива усмивка. За миг изглежда опасен.
— Искаш да кажеш, че милият човечец ме е излъгал?
Мърсър се взира в него. Предпазливо отбелязва:
— Може би. Или пък ти е споделил тази история, понеже не е очаквал да зърнеш отново дневна светлина. Беше на косъм, когато дойдохме да те приберем…
Той изучава лицето на приятеля си за признаци на… нещо. Но изнервящата усмивка е изчезнала тъй бързо, както се е и появила. Джо продължава.
— Шолт каза…
— Шолт ли? А, онзи „Пазител“.
— Нещо като отшелник. Харесах го.
— Не се и съмнявам.
— Каза, че светът ще се промени. Каза, че това е…
— Казал е, че е какво? Хайде де, Джо!
— Нарече го „машина за ангели“. Когато осъзнах какво може да означава това, за малко да разкажа на Титуисъл всичко.
Мърсър Крадъл замислено гледа Джо, след това вдига слушалката на телефона и изговаря съвсем ясно и скорострелно:
— Бетани? Би ли била така любезна да добавиш към издирванията си „Тед Шолт“… Не знам дали е съкратено от Едуард или Тиодор или нещо друго, така че ги мини всичките и опитай и „Пазителя“, може да е име или титла; Уиститиел, както и израза „машина за ангели“ и всички свързани варианти. И опитай да ги свържеш с Дениъл, Матю и Джей Джоузеф Спорк и с всичко, което сме събрали за заниманията на Родни Титуисъл в моменти, когато не мъти котило пепелянки и не яде собствените си дечица. Благодаря ти.