— Благодаря, Ейри.
— Винаги си добре дошъл.
— Все още искам отрова за котки.
— Хубаво! Значи имаме много на какво да се учим един друг!
— Сбогом, Ейри.
— Au revoir[12], Джоузеф.
II
Двама господа от Единбург;
Книгата на Хакота;
Приятел в нужда
Почти е стигнал входната си врата, когато чува да го викат. Гласът е пресеклив и астматичен — по-скоро е пъшкане, не крясък, но при все това пронизва покоя на „Куойл Стрийт“. Гълъбите нервно се нагъчкват в задната алея отстрани.
— Ехо? Мистър Спорк?
Джо се обръща и съзира рядко и странно зрелище: как тича дебел мъж.
— Мистър Спорк?
Наистина тича. Не е бърз — макар да стъпва пъргаво, както и мнозина други дебелаци, — но пък е набрал сериозна инерция и има мощни бедра, така че не подтичва, не препуска и не търчи, а наистина тича. По това напомня на Джо за дядо му по майчина линия — касапинът, с бръсната глава и с отразили се по него множество порции шунка с яйца. Този екземпляр има същото туловище, но не и мощта му, и е някъде между трийсетте и петдесетте.
— Ехо? Дали бихте ни отделили минутка?
Да, „ние“, понеже всъщност са двамина — единият е дебел, а другият — слаб, и той е скрит зад огромния си спътник, носи се припряно по дирите на кита.
Дебелият му е подвиквал, запъхтян, докато се носи по „Куойл Стрийт“. Джо спира и чака, като се надява да избегне възможни сърдечни драми или сблъсък, и по някакъв странен фокус двамата господа го достигат на практика едновременно. Слабичкият се заема с говоренето. Той е по-възрастен, попрошарен и по-премерен, а и по-притворен.
— Скъпи ми мистър Спорк! Дали пък няма да е по-удобно да влезем вътре? Ние представяме — освен всички други, нали разбирате, — представяме музеите на механичната история „Логънфийлд“ в Единбург и Чикаго…
Само че в гласа му липсва шотландската напевност — дикцията му е чисто английска, с извинителна нотка. Изреченията му не завършват и с повишаване на тона, както е съвременната мода при американците, а прекъсват твърдо, с понижаващ се и ясно отрязан край.
— Въпросът, боя се, е донякъде деликатен.
Деликатен. Джо не обича деликатните неща. О, даже много ги харесва, когато става дума за часовници и механизми, но в реалния живот терминът означава съдебна разправия, пари и усложнения. Понякога ще рече също и че пътя към дома е намерил поредният дълг или престъпление на баща му и предстои да чуе как Матю е ограбил всичките спестявания на свой съратник или е отмъкнал безценна вещ и ще се наложи да обясни, че не — съкровището на Матю Спорк не му принадлежи, за да го раздава; че в наследство му е оставен само празен кожен куфар и вързоп с вестникарски изрезки, описващи най-невероятните изпълнения на татко му. Парите на Матю са изчезнали и никой не знае къде са потънали — дори и съпругата му, а също и синът му, не го знаят и кредиторите му. В този случай обаче въпросът, изглежда, е свързан лично със самия Джо.
В малкия приятелски кръжец на Джо Спорк има само един човек, чийто живот понякога се усложнява от проблеми със закона.
Били, плешив негодник такъв, в какво си ме набутал? Чернилка и горчилка, знам си аз!
„Чернилка и горчилка“: заклинанието на Нощния пазар за крайна сериозност, за катастрофа и зла участ. Джо изпитва непреодолима нужда да побегне.
Вместо това казва:
— Моля, влезте.
Прави го, понеже негово верую е, че Англия е справедлива земя и опитът му подсказва, че дори там, където законът е огънат или строшен, малко съдействие и любезност могат да изгладят някои изумително големи неравности по пътя.
Дебелият влиза първи и слабият го следва, а Джо върви последен, за да наблегне, че не бяга, даже обратното — в леговището му са по негова покана. Предлага на гостите чай и удобни кресла, които те със съжаление отказват. Така че той си прави запарка и слабият преценява, че може би в крайна сметка би искал и той, и вкарва и една сладка като част от сделката. Дебелият пие вода — и то много. И когато всички са се освежили и Джо ги е развел из по-интересните части на работилницата си (полусглобения робот за игра на шах, който прави по поръчка в стил на знаменития турчин, състезателните кончета на пружина, единбургските часовници в кутии), слабият господин сплита пръсти, сякаш да подскаже, че е време да започват.
— Аз съм мистър Титуисъл[13] — заявява слабичкият господин, — а партньорът ми е мистър Камърбанд[14]. Боя се, че това са истинските ни имена. Животът е капризен наставник. Ако в даден момент изпитате желание да се изсмеете, и двамата сме достатъчно големи да споделим шегата!
13
Titwhistle (англ.) — свирката, която се поставя на чучурите на млековарките и предупреждава при завиране. Букв. Цицосвирец. — Б. пр.
14
Cummerbund (англ.) — пояс (официален, за костюм с фрак); така се нарича също и остатъкът от кожичката на пенис, който е бил обрязан. — Б. пр.