— Мърсър, той беше луд.
— Което прави още по-съществено припомнянето на точните му думи и намека, че онзи предмет, който си му включил, е някакъв вид оръжие за масово разрушение.
— За Бога, това е играчка с часовников механизъм в парник!
— Джо, до уши си затънал в отрицание. Ясно ли е? Чуй сега новината. Пуснал си машина, за която нямаш ни най-малка представа какво е. Сега те преследва истински таласъм, който в царството на простосмъртните се представя като Родни Титуисъл, както и хомункулусът Камърбанд, и те най-вероятно работят за… нека си го кажем съвсем ясно, понеже колкото и смехотворни да изглеждат на вид, те са по-малко смешни и от Тифозната Мери и по-сериозни от цялата служба на Нейно Величество „Данъци и такси“… сенчестата страна на една невъзможна за отърване от нея правителствена служба. Като гледам накъде вървят нещата, те са връзката между света, който си получава открито чека със заплатата, и онзи, който държи ключа към хамбара в Съфък — онзи с труповете на хората, убити от членове на кралското семейство. Тези господа нямат нищичко против да помърсуват. Не прибират хората за забавление. Нямат съвършено никакво чуство за хумор. Така че, когато открия, че са замесени, а ти ми казваш, че появата им е зловеща грешка и си нямаш ни най-малка представа защо те тормозят, оставам с впечатление, че сме загазили даже още повече, отколкото първоначално ми се струваше. Така че, моля те, продължавай!
— Дойдоха в работилницата ми сутринта. Представиха се, все едно идват от името на музей. Искаха да купят всичко. А после при мен цъфна и един от онези монаси. Ръскинит. Искашe… не знам. Щуротия някаква.
— Каква по-точно?
— Каза, че търси Книгата на хакота. И всичко, което върви в комплект с нея.
— Предполага се, че това е книгата, която ти е донесъл Били.
Джо кима.
— Както и инструментите, нали?
Мърсър отново вдига телефона и добавя „ръскинит“ и „хакота“ към списъка на Бетани. След това се обръща отново към Джо.
— Чудо на чудесата. Лишените ти от чар посетители са искали тази Книга et alii[77]. А тя не е била в теб, макар за кратко да си притежавал том, който може и да се окаже именно този. Не ми харесва главната буква в названието, а на теб? Добре, Надали ще е прекалено да предположа, че на ръскинита му е нужна заради случката в Корнуол. Поради това… — Телефонът звънва остро. Мърсър го вдига и въздъхва. — Благодаря ти. Боя се, че го очаквах… да. Е, на косъм, за да съм честен. Благодаря ти, Бетани! — Той оставя слушалката. — Имало е мащабна полицейска акция в Западните райони. Предполагам, когато димът се разсее, ще открием, че някой е наминал на гости на приятеля ти Тед. Те са бързаци, Джо. Притесняват се първо за машината и после за теб. Аз сторих обратното, което е причината да си тук. Подозирам, че час по-късно нямаше и да мога да те намеря.
— Знам.
— Но ако вече притежават Книгата, тогава всъщност не им трябват инструментите ти.
— С тях ще им е по-лесно.
— Но нищо повече.
— Не.
— Има ли още нещо? Други части? Наръчник за употреба?
— Не. Нямам представа. Поне аз не съм виждал.
Мърсър тръгва да обикаля из стаята.
— Добре, продължавай.
Попитах Фишър за ръскинитите.
— Фишър ли? Не онзи Фишър, за когото си мисля и дето е нередовен посетител на Нощния пазар?
— Същия. Притеснявах се.
— И аз така си помислих, щом си говорил с негодник като Фишър. И какво каза той?
— Че монасите са сериозна мафия. Плашат го до напикаване. Стана и нещо странно. Той каза, че един от тях го питал веднъж за Наполеон. Някаква загадка.
— Ако имам спомените на Наполеон, но тялото на Уелингтън, то кой съм аз?
— Да! Какво значи това?
— Това е философска задача. Останала е неразгадана. Въпросът е какво съставя личността. Дали е споменът, дали тялото или комбинация от двете? Много начетена история. Ти явно си попаднал в кръговрата лична криза с образовани хора.
— Колко успокоително.
Мърсър оголва зъби.
— Наистина. Та, да завършим… ти се озоваваш в апартамента на Били Френд в Сохо, където си открил трупа на милото си другарче, детски наставник и подстрекател, в състояние на екстремална смърт. Ти си несигурен, в този момент, дали си се обадил на ангелите на закона в лицето на Пачкайнд — който е, между другото, лъжец от първа класа и няма въобще никакви племенници. Събрал си си ума обаче и си призовал извора на мъдрост, олицетворяван от Крадъл, да поеме юздите на кризисните събития.
— Да.
— Ако изобщо може да се говори за призоваване на извор, което, като се замисля, не смятам за възможно.