Този опит за повишаване на духа му е последната капка, Що се отнася до Джо Спорк. Той обича Мърсър като брат, но от време на време сочната, закачлива шега му е обидна. Тя скрива емоцията. Даже нещо повече, подиграва се на чувствата, понеже се преструва, че стои над тях. Джо Спорк скача на крака сграбчва палтото си. Няма ясна представа накъде е тръгнал, Но иска да се махне, да загърби тази подигравателна лудост и 1,3 се върне към стария си, удобен живот. Може би ще вземе кораб за Индия и ще отвори работилница в Мумбай. Или да си избръсне главата и да прави часовникови механизми в манастир, или да се ожени за мюсюлманка и да се премести в Дубай където хранят голяма почит към часовниковите механизми и автоматите, и хората, които ги създават. Може и просто да тича през мокрите, немилостиви улици на Лондон, докато бясното му объркване отмине. Не знае какво ще стори, но да остане затворен в това подземие не е решение на налазилия го проблем, поне за това е сигурен. Иска Ейри да му продаде котешка отрова. Наложително е да се обади на Джойс да й каже, че Били Френд е мъртъв. Трябва да види майка си. Нуждае се и от сън.
Би било много приятно, ако някой го прегърне, поне за минутка.
Той се юрва през вратата и към предните кабинети с твърдото намерение да излезе навън и да продължи по приблизително права линия, докано не стигне до някакво споразумение със себе си какво да прави оттук нататък. Попречва му да го стори едно пръстче.
Пръстчето го улучва приблизително в средата на бедрото, доста силничко, тъй че го заковава на място. При други обстоятелства присъствието на пръстенце в тази област би могло да се окаже еротично, дори възбуждащо и наистина въпросното пръстче е много предизвикателно. То е бледо и заоблено, с идеалния размер — ако човек има склонност към такива постъпки — за пъхане в устата и засмукване. Гладко и изящно е, с нокът, боядисан в ярко, лъскаво червено, като изключим тъничка ивица от миниатюрна черна мрежичка, поставена в лака на върха. Това е пръст, който познава света и е въртял потайни, развратни номера, за каквито другите пръсти само си фантазират.
Пръстчето е придружено от четири други, събрани в чехъл от ярка лачена кожа. Цялото устройство е прикачено към мускулест, но доста строен прасец. Около глезена има закопчан предмет, който за миг отклонява вниманието на Джо: стилен, дамски часовник, нанизан на тънка златна верижка. Скъп е, но не и разточително скъп, а върху него е инкрустиран един-единствен бляскав кристал. Джо се съмнява, че дизайнерът на часовника го е предвидил за носене на крак, но е умерено сигурен, че силно би одобрил ефекта. За кратко обмисля също й дали собственичката на пръстчето въобще не се нуждае да узнава колко е часът — или пък е способна и има желание да прочете положението на стрелките там, където са си, което намеква за гъвкавост и откровено сексуално навеждане на тялото.
Над прасеца има здраво, но не и отблъскващо коляно и бедро, което изчезва почти незабавно под права сива пола. Джо предполага, че по идея тя всъщност е с дължина до коляното, но процесът на седене я е вдигнал до доста по-интригуващи висоти. Кракът, както е редно, си има огледален образ от другата страна и с него стават два — симетричен чифт, принадлежащ на жена със смел поглед, настанена в креслото на рецепционистка. Тя казва:
— Седнете, моля.
Усмихва се на Джо и когато той не отвръща на усмивката, се озъбва и повтаря инструкцията. Той всъщност дори не знае защо каца на ръба на модерен, тапициран в червено стол и се залюлява. Жената пред него му отправя окуражителна усмивка.
— Мърсър ме помоли да изчакам — в случай че потрябвам. Със сигурност не е предвиждал такова развитие, но при него нещата стоят така. Гениалността му не се поддава на разшифроване дори от него самия. Може би най-вече от него.
— Бетани?
Устата на девойката се извива за миг, но Джо не може да отгатне дали е от раздразнение или задоволство.
— Не, аз не съм от тях. Бетани още е в контролната зала, Урежда нощ на интензивно объркване в лондонския център за Управление на движението, която, да се надяваме, ще възпре чаровния мистър Титуисъл да те открие чрез камерите за превишена скорост. Утре няма да е добър ден за шофиране из Лондон. Не, аз се занимавам с някои детективски задачи. Обаче в момента съм тук за подпомагане на умствената гимнастика. Разполагам например с още кафе. И със сандвичи. Искаш ли сандвич?
Въпросът е напълно невинен. Сигурно причината думата „сандвич“ да прозвучи неприлично ще да е в шушненето на чорапа на рецепционистката, когато тя сваля пръст от бедрото на Джо и спретнато събира крака. Майсторът никога досега не е смятал „сандвича“ за еротичен. Превърта думата в устата си.