„Купара“ е подводница.
Нещо повече, тя е ръскинитска подводница — седефен, мореходен призрак, който се врязва през една вълна и танцува по следващата. Формата й е функционална — китоподобен, тъпоглав силует, камуфлажът й от странни синкави шарки е асиметричен и подвеждащ, но всеки детайл е великолепен. Коничната надстройка е наклонена драматично назад и не е завинтена, а сякаш израства от корпуса, от дълбините нагоре и чак до люка се разгръща елегантно стълбище, което я оприличава на вход към бална зала. Самият люк е облицован отдолу с промазана кафява кожа, щампована с имената на хората, които са построики кораба, и при все годините употреба отдолу лъха основно аромат на кожа и варак — топли, живи миризми.
— В името на Христа, качвай се на надстройката и влизай — обажда се Аманда Бейнс.
Ефрейтор Албърт Причард — известен най-вече като Пойното пиле и за последно видян да пъшка в захват № 4 на мисис Секуни — игриво защипва Еди за рамото и задничето и я тласва над предпазното перило към люка. Пойното пиле е едно момчетата на Еди — отбор яки ветерани, които ще я подкрепят като чупят глави и взривяват каквото им падне, но само по нейно желание. Останалите вече са на борда и, без съмнение, са се скарали за разпределението на койките.
Еди наднича в дълбините на „Купара“. Отдолу се лее червена светлина и от тъмнината лъха хладен мирис на немити мъже. Странно, но гаденето й отминава. Тя се спуска през люка и Пойното пиле я следва.
— Добре дошла на борда — казва Аманда Бейнс и връчва на Еди промазана конопена мешка, пълна с нещо тежко и меко. Зад нея останалите от отряда на Пойното пиле кимат приветливо и се усмихват срамежливо. Отрядът на Еди. Нейните момчета. Смъртоносни и порочни, и благородни като деня.
Еди кима, взира се в сгъчканата групичка и вдишва дълбоко. Облечен в черно ръскинит припряно я подминава със странен бронзов инструмент в едната ръка и съсредоточено изражение. Щом се пропъхва през един от люковете, тя вижда в каютата отвъд познатите редици винтили и вакуумни тръби. Разбира се — какво би могло да е по-мобилно или по-трудно за разрушаване от една подводничарска станция за разбиване на шифри?
Херметичните шлюзове между отделенията са облицовани в бронз, а дебелата им стомана е покрита с елегантни спирали и заврънтулки, с щампована в горния ляв квадрант марка на майстора. Mockley fecit. „Мокли ме направи“. Еди се ухилва. Хубаво е да се знае кой е сътворил машината, от която зависи животът ти. Тя вярва на Мокли и следователнои на „Купара“. Когато вдига глава, вижда ширнало се над нея небе, прекрасна илюзия на облаци и пространство. „Купара е дарена с умението да възвисява сърцето дори тук, долу, в тъмното под вълните.
— По-добре свиквай с униформата — съветва Аманда (капитан) Бейнс, като посочва мешката й. — Пробвай я, преди да си легнеш, и я облечи на сутринта.
— Да — казва Еди. — Разбира се.
В отредената й каюта — „Купара“ по необходимост е голяма; всъщност е огромна за подводница, същински готически разрушител, потопен, преобърнат наопаки, и побрал вътре цял ар деко круизен кораб, така че жилищните помещения са като стаи в много скъпи бутикови хотели — Еди Банистър се взира в снимката и господина, който отвръща на погледа й в светлината, хвърляна от елегантната лампа за четене. Навсякъде около нея се чува шушнене на вода и въздух — подводницата има две обшивки, сложени една в друга. Вътрешните стени са като восъчна пита — за здравина, гъвкавост и лекота, както й обясниха ръскинитите на борда, и за удобство за окабеляването и тръбите. Докато корабът е в движение, той пъшка и си мърмори под нос, а Еди си представя, че е в обятията на гигантско, добродушно, астматично куче.
Бялата риза има поръбени ръкави и строга кройка, която стопява и бездруго минималния бюст на девойката. Отгоре идва сако с широки рамене, което създава извънредно мъжествен и съвършено триъгълен торс, стигащ й до бедрата. След като преравя торбите с багажа си, тя открива иглите с лампазите и ги навинтва през дебелата яка. Освен това има и фалшиви мустаци, които не се отличават кой знае колко от тези на Шем Шем Циен — чифт спретнати врабчови криле. Внимателно ги намества и ги прикрепя здраво на горната си устна (в абсолютно никакъв смисъл не желае да се налага да води с Опиумния Хан разговор, който започва с „Капитан Банистър, мустаците Ви падаха в гаспачото“) и се извръща да се погледне в огледалото.
Ефектът е доста по-силен, отколкото е предвиждала. Иззад стъклото в Еди се взира бледо и сурово лице. Принадлежи на едва излязъл от момчешката възраст младеж, който може би се престарава в опитите за постигане на зрялост, но със сигурност не прилича на жена. Колко странно. Еди си слага фуражката и пак се оглежда. Всъщност този младеж зад стъклото е доста привлекателен — не изглежда суров, а по-скоро е като изтънчено създание, още неопитно, но с потенциал и се нуждае от умелата и щателна подготовка на Еди. Напълно различен набор фантазии прелитат пред вътрешния екран на мислите й. О мили Боже… дланите й се плъзгат по ръбовете на неговатанейната — униформа. Хей-хо! Каква срамота, че не може да се оттегли в спалнята със самата себе си. Обръща се да се погледне отстрани… Страхотно!