И разсейващо. Еди прави гримаса срещу отражението си с надеждата да си придаде страховит вид. Хм. Това не е изражение, с което би се изправила срещу настъпващ враг. Опитва отново, в търсене на самоуверено презрение. Не успява да го изобрази, но пък вместо това постига странно, зловещо изражение на смъртоносни кроежи.
„Купара“ потреперва и излайва; минават през така наречения „термоклин“. Еди не знае какво е това, но ударът в него и отскокът обратно са като тичане през бързеи и всеки път, когато се получи такъв ефект, тя рязко си спомня колко дълбоко под вълните се намира и колко е далеч от дома. Само ако можеше да стопли изстиналите си кости… Ако си на сто фута под водата в желязна пура, пълна с разгорещени мъже, защо, Адът да го тръшне, тук е толкова студено? Тя се чуди дали не може да помоли Аманда Бейнс за грейка.
Всъщност знае защо е студено. Излишната горещина е голям проблем за подводниците и при „Купара“ положението е по-зле от средностатистическото ниво, понеже е по-голяма и съдържа какви ли не хитроумни механизми, включително кодиращата машина, която така се нагрява, че в Англия с нея боравят момичета само в най-здравомислещото си бельо. Понеже това е ръскинитска подводница, на проблема е осигурено невероятно хитро решение, включващо изпомпването на вода между външната и вътрешната обшивка. Същата вода — което е още по-хитро — се използва за подпомагане на маневрирането и понеже не може да се компресира, спомага за повишаване на якостта на корпуса. Охлаждащата система на „Купара“ е най-доброто творение на Пазителя. Аманда Бейнс я нарича „Мрежата на Посейдон“ и лекичко се усмихва всеки път, понеже тя е единственият капитан на подводница, който си има такава. Брилянтна е.
Обаче прави дяволски студени всички каюти в отсека на Еди.
Притискана от тежестта над главата си, девойката си смъква униформата. Внимава с ръкомахането — глупаво е, но малко се притеснява да се обляга на стените, да не би да пробие бронираната повърхност и да потопи кораба. Смешно. Невъзможно. Но не може да се отърси от вцепеняващия ужас от самата идея, да потуши въображаемото усещане за трошаща се яйчена черупка.
Увива се с одеялото и заспива, копнеейки трескаво за приятел в нужда или всъщност просто за топла прегръдка от приятел в леглото.
Джеймс Едуард (Еди) Банистър слиза по трапа на „Купара“ с меч на кръста. Ботушите му са черни и много лъскави, а крачките му са отсечените, уверени стъпки на син на Империята. Породили са го игрищата на „Итън“ и ако не са постигнали успех в обучението му по класически гръцки или математика, нито са си дали труда да му вдъхнат чувство за състрадание, поне са го подготвили за подходящи за него задачи, като са му Вдъхнали чудовищна гордост. Където и да отиде, в който и чуждестранен двор да стъпи, капитанът върви в топлата сянка на Хенри V и кралица Виктория, в шепата на Шекспир и очаква всички да го следват.
— Лодката ви очаква, капитан III ранг Банистър — казва Аманда Бейнс, не без следа от присмех. — Вярвам, че вече подавате тези господа?
Ами, да, познава ги — четирима от наистина много много е Много добрите ученици на мисис Секуни, вече намусено дипломирани от нея, в пълно бойно снаряжение и почтително смълчани.
— Да, капитане — отвръща Еди тихо.
— Тогава напред, Джеймс. Късмет!
Дългият „Ролс-Ройс“ в цвят бордо има сиви кожени седалки и го кара почтителен господин на име Та. Та уверява англичанина, че пътуването ще премине без инциденти. Иззад мустаците на Джеймс Банистър Еди се чуди що за възможни инциденти има предвид шофьорът й. Наднича назад към пътя, успокоена от ескорта си в собствената им кола. Малкият отряд корави глави е кален по бойните полета на Англия и момчетата са й добре дошли.
Пътят е много прав, съвсем равен и обграден от черешови дървета. Перфектен път през гола земя е. По време на пътуването капитан III ранг Банистър забелязва някаква бабичка да вади камък от шосето. Когато се извръща назад, докато колата профучава покрай нея, Еди вижда жената пак да се навежда и осъзнава, че в това се състоят задълженията й.