— Хайгюл-ханът е много напредничав — казва Та гордо. — Вярва в пълната заетост.
— Разбирам.
— Също и в удобствата за гражданите. Този булевард е дело на модернизационния проект на хайгюл-хана ни. Черешовите дървета са купени от Япония. Те са най-прекрасните черешови дървета на света. Специално подбрани.
— Хайгюл-ханът вярва, че страната му трябва да е най-добрата — съгласява се Джеймс Банистър.
— Вярва също и че бъдещето е в инженерството. Нашата нация няма да оцелее в новия свят без инфраструктура. Използваме съвременни строителни техники. Не слонове.
— Какво, никакви ли?
— Нито един. Не е модерно.
— Това изглежда срамно.
— Хайгюл-ханът не одобрява особено слоновете. Казва, че са мързеливи по природа и склонни към нервни изблици. Беше принуден да повали няколко от тях, понеже ни един не пожела на служи в армията му на мира. Слоновете са отживелица. Занапред няма да има такива в Адех Сиким! — Та леко се задавя, докато изрича последните си думи.
Джеймс Банистър припира да тласне разговора нататък и заявява:
— Сигурен съм, че това е много мъдро решение.
— Естествено, целият ни народ желае да бъде част от великия проект на хайгюл-хана — уверява го Та решително.
— Естествено.
— Само бандитите отвъд границата са против това. Те мътят бунтове и недоволство. И пиратите от Адех.
— Сигурен съм, че пиратите са особено зли.
— Да. Пиратите са зли. Точно така.
Та кима решително.
На места между високите, вносни дървета се забелязват порутени къщурки и отчаяни физиономии.
Еди буквално чува гласа на Абел Джасмин: Това не е целта, Еди. Никакви кръстоносни походи. Целта е оцеляване. А с добрите дела, с правилните дела ще се заемем после. В момента главното е изпълнението на задачата.
Не й харесва, но знае, че е вярно. Намества се, усуква фалшивия си мустак с една ръка и се старае да мисли като горд Рицар на Империята.
Четиридесет крачки делят Портите на смирението — откъдето молителите влизат в тройната зала на Опиумния хан — и подиума, където Шем Шем Циен седи под ветрила от палмови листа, обслужван от евнуси. Цялата зала е озарена от множество газови лампи — малки светулки с много ярки и горещи Пламъци, но между тях се забелязват и странни спирали с актиниево синьо сияние. От време на време те припукват и плюят, когато някоя мушица или комар се завъртят твърде близо. Лавандулов копринен килим минава по дължината на помещението и завършва с бляскав, висок до глезена подиум от злато и рубини, пред който човек е длъжен да коленичи. Англичанинът Банистър сваля фуражката си и я пъха под мишница Вече любезно е предал меча и пистолета си на придворния отляво. Обръща се, оставя в дъното на залата личната си охрана от четирима души и тръгва по протежение на дългия килим бавно, но без церемониалност. Опиумният хан следи всяка негова стъпка, преминаването покрай мраморните колони, облечени в мозайка, за да създадат впечатление, че са сечени цели, и покрай големите златни скулптури, описващи постиженията на хана (съответствено редактирани) и органист, който свири личния химн на хана, и накрая — това е мястото, където повечето молители изпадат в прекомерно богоговение — през малък мост, пресичащ зловеща бездна, тъй дълбока, че дъното й не се вижда, толкова е дълбоко, но от която бликат странни, неравномерни светкавици от същата актиниево синя светлина и се чуват отгласи от кипнала геология, все едно дракон се върти в съня си. Зад Опиумния хан има голяма паяжина от сини намотки, радиалните й нишки са разперените крайници на многорък бог. Приближаването към трона е като влизане в буреносен облак — косата леко настръхва.
Капитан III ранг Банистър стига до подиума и свежда уважително глава в лек поклон. Лаконично казва:
— Нося ви приветствия от Негово Британско Величество.
Гласът му е лек, дори висок, но пък английските благородници, както се твърди, са женствена каста.
Придворният се покашля и подсказва:
— Прието е посетителите да коленичат пред хайгюл-хана.
— Аз не съм обикновен посетител — отвръща рязко младежът с котешка усмивка. — Аз съм посланик на Британската корона. Не коленича в Пекин, не коленича в Москва. Никога не се е случвало. Няма и да се случи. Виж, пред Дон Брадман[78] може и да коленича. Свестен батсман е. Кво ше речеш, хане? Брадман бива ли го?
— Брадман е великолепен, капитан Банистър. Макар че винаги ми се е струвало, че по-добрата природа на Ларууд[79] изключва хубав сблъсък.
78
Австралийски играч на крикет, смятан за най-великия батсман на всички времена. — Б. пр.