— Никога не съм ял тигър. Какъв е на вкус?
— Вкусът зависи от това с какво се е хранило животното.
— А този тук?
— Лично аз съм го угоявал. Мога да ви уверя, че вкусът ще бъде напълно приемлив.
— Значи мръвката ще е сочна?
Опиумният хан се усмихва и вдига една тънка вежда.
— Сочна? О, да. Вероятно със съвсем лек послевкус от лесовете, капитан Банистър. Човек никога не знае какво ще овкуси дивеча.
— Тоз йей ладнокиривно копили и нейма грьешка! — заявява Флагщока в покоите на Еди Банистър, когато Пойното пиле ги е обявил за чисти. — Пълно, не-въз-дър-женско копили! Свето ша дай по-дуйбре биз ньегу! Никъв шьанс за тва, а, контесо?
— Капитане — поправя го Пойното пиле неодобрително, като поглежда към бръмчащата намотка в ъгъла на стаята. Еди не е сигурна дали такази спирала може да служи не само като насекомоубиец, но и за микрофон, ала няма и желание да го разбере посредством обвинение в шпионаж. И то обвинение, повдигнато срещу маскирана жена на специална мисия: иначе то си е съвсем ясно за всички, че капитан Джеймс е високопоставен шпионин на държавна служба, но хората в тези кръгове явно приемат подобни неща за подразбиращи се. Все едно да нямаш против противникът ти да си носи пистолет, стига да е насочен към пода.
— Пърието, дуубе. Капитан тугиз. Никъв шанс? — Флагщока я поглежда изотгоре с озарено от надежда грубовато селско лице, като момченце, което моли за нов велосипед.
Еди се озърта из стаята — шикозна като в бордей, разточително пищна обител за богати господа, желаещи да видят как е положението в харема. Престорена обида за британския войник или намек за неговата неначетеност? Или… предупреждение, че вече са проникнали през маскировката й и това е фалшива стая за фалшив господин, фалшива и очевидна като фалшивия й мустак. Няма как да се разбере. Тя опипва лента оранжев сатен я плъзва по лицето си. Великолепен.
Съсредоточи се!
— Не и ако ситуацията не се обърка сериозно!
Флагщока засиява.
— Ъхъ, ми чи то винаги тъй стаа, а?
— Съ н’дяваме, че няма! — промърморва Пойното пиле. — Някой друг мръсник мож са пробва на тоя. Къ ма погледна на излизнье от стаата… Чесно щех да се опикам. Да го нападними без никви заповеди? Я къш оттука!
Голяма част от изявленията на Пойното пиле завършват с тези думи, което е и причината да получи прякора си. Късодупе (който е, предсказуемо, дългуч над двата метра и кокалест) го порица след първите няколко дни на „Купара“:
— Пуркалет да съм, начи, той кат ей толкуз по-умен от таквиз кат мене, кап’не, язи па нема плавам с никво накок’шинено пойно пиле!
Късодупе е и първият, нарекъл Еди „контеса“, след като Флагщока се опита да я изнуди да сподели койката му още преди да стъпят на сушата.
— Глей ся, малко моме, най-добре да си разкар’ме туйтими от пътя, де. Щот ша искаш да си качнеш знамението на Флагщока туканка, ясна раутата, та викам да земем да лъснеме дръжката и кат едното нищо ша са ’злекуваме от тоз сърбеж, начи, Докат не сме отплаали… — и с тези думи й лепна лигава целувка по устните. Еди се сети за Втория метод на мисис Секуни за отхвърляне на неприлични предложения от буржоазни интелектуални сексманиаци (от които японката убеждаваше Еди, че имало несметни количества и не бивало да ги презира, ама в иикой случай, понеже много от тях се оказвали интересни поне толкоз, колкото им се щяло да ги мисли дамата). Тя остави целувката да се проточи и после награби във всяка изящна ръчица По една голяма шепа от месестия гръб на Флагщота и се вкопчи в него. Продължи целувката още, а целият отсек викаше и дюдюкаше, понеже Еди беше притиснала устни към изумителните му уста и шаваше по възможно най-палав начин, за койтo се сещаше. Шареше с длани навсякъде по тялото му, надолу нагоре, надолу, нагоре… нагоре. И заедно със заглъхването на възгласите притисна леко палци от двете страни на шията му полека и недоловимо запушвайки каротидните артерии. Едно две, три… четири.
Флагщока рухна през пръстена на ръцете й в мъртвешки припадък. Войниците я зяпнаха.
Еди Банистър ги възнагради с широка, доволна усмивка и си излезе.
— Я да ме таковате! — отбеляза Късодупе. — Че тя му изсмука на тоа такованата душа бре! — и после, понеже британският войник е извънредно приспособима гад. — Ха! Глей ся, Тоджо[82], водиме си вещуря, туй е то, и тя тий хвърлила Зло око! Магия от Островите, момчета! Нашта маца е ина проклета контеса!
В двореца на Опиумния хан Флагщока обмисля всички пътища, по които тази операция може да се хлъзне накриво.
82
Хидеки Тоджо, премиер-министър на Япония по време на Втората световна война и човекът, планирал нападението върху Пърл Харбър. — Б. пр.