Той въздъхна и огледа библиотеката.
— Цял живот чета и изучавам такива книги и мога да ви кажа от дългогодишен опит, че невинаги е възможно да се разпределят книгите в стройни категории.
— Взели сме го предвид — търпеливо вметна Ричард.
Разгневен, Зед се извърна към безредната купчина на масата и след един бърз поглед към заглавието на книгата най-отгоре я взе. Размаха я пред Ричард.
— А има и книги като тази. Как се класифицира заглавие, което изобщо няма никакъв смисъл?
Бердин се почеса по хлътналата буза.
— Коя е тази книга? За какво е?
Зед я затвори и прочете заглавието.
— „Регула“ — изрече с досада. Огледа няколко страници, после поклати глава примирено. — Не знам какво означава заглавието и след като я огледах, имам още по-малко представа за какво е.
Докато той я подаваше на Бердин, Калан забеляза, че след заглавието „Регула“ на гръбчето има странен кръгъл символ с триъгълник, щампован в кожата. Вътре в кръга с триъгълника лежеше крива — символ, който й беше познат от преди. Донякъде приличаше на цифрата девет, но завъртяна на другата страна.
— А, тази ли… — запрелиства я Бердин. — Част от нея е на високо Д’Харански, но повечето не е. Струва ми се, че е някакъв справочник.
Зед я изгледа неразбиращо.
— Какво означава това?
— Ами, някои неща разбирам, там, където е на високо Д’Харански, но не съм убедена какво означават всичките тези завъртени черти и символи.
— Ако не си сигурна какво означават — изфуча Зед, — тогава как ще й намериш място?
Ричард вдигна ръка на рамото на Зед.
— Ще я включим в списъка с всички останали книги, които не можем да определим. Засега влизат в раздел „Неизвестни“.
Зед го изгледа продължително.
— Е, това донякъде звучи логично.
— О, не е неизвестна, Господарю Рал — намеси се Бердин. — Както започнах да казвам, мисля, че е някакъв справочник.
— Справочник ли? — Зед размаха пръст над отворената книга, която държеше Бердин. — Пълна е с всичките тези странни символи, не с думи.
— Да, знам — Бердин отметна непокорен кичур кестенява коса от лицето си. — Не съм имала време да я разгледам подробно, но подозирам, че тези символи са древни форми на писменост. На едно място, струва ми се, това е наречено „езикът на Сътворението“.
Зед изфуча.
— Май по-скоро трябва да я сложите в раздел „безполезни“. Струва ми се, че книгите като тази ще са толкова много, че в крайна сметка ще е безсмислено да се влага толкова труд.
— Виж — прекъсна го Ричард, — неведнъж сме се изправяли пред сериозни трудности или не сме успявали да ги предотвратим, защото не сме знаели нужните за разрешаването им отговори.
Преди имаше преписвачи, които се грижеха за подредеността на огромното количество информация във всяка библиотека. Доколкото ми е известно, всеки отговаряше за определени книги или за определена част от дадена библиотека. Ако на някого му потрябва книга, която съдържа информация по конкретна тема, преписвачите се консултират един с друг и пресяват търсенето, докато останат няколко книги, където е най-вероятно да се съдържа търсената информация.
Без всичките онези начетени преписвачи, които знаеха как да се грижат за книгите, огромното познание, скрито в библиотеките, на практика е недостъпно. За да стигнем до отговори, е важно да намерим книги по всяка тема.
От последното ти посещение тук започнахме да изготвяме каталози на всичко. Опитваме се да създадем система, която да включва всички книги във всички библиотеки, така че ако са ни необходими отговори, да има начин да намерим информация по конкретни теми.
Зед посочи масата.
— Тези листове ли имаш предвид?
Ричард кимна.
— Не искам да местя много-много книгите, защото не знам защо са разпределени в една или друга библиотека и защо се намират на определена лавица. Има опасни книги с магия, които се съхраняват в специални шкафове с ограничен достъп, но все още не успявам да схвана логиката на подреждането им. Без да знам причината, не искам да ги местя и да рискувам неволно да породя проблем.
Затова всяка книга записваме на отделен лист — заглавие, местоположение и някакъв вид описание на съдържанието. По този начин можем да разпределим листовете на категории, вместо да разпределяме самите книги.
Що се отнася до примера, който ти спомена, бихме направили лист за книгата в категорията за градовете и копие от същия лист, който да поставим в категорията с реките. По този начин намаляваме до минимум вероятността да пропуснем важна информация.