Зед огледа дългите редици рафтове. В тази библиотека имаше хиляди книги, а тя бе само една от многото в Двореца.
— Това е гигантско начинание, момчето ми.
Ричард сви рамене.
— Разполагаме със съкровищница от информация в десетките хиляди томове в различни библиотеки из Двореца, но нямаме работещо решение за намирането на тази информация, когато ни потрябва. Вместо да се съсредоточим върху този проблем, намерих решение. Ако имаш по-добро, бих искал да го чуя.
Тънките устни на Зед се притиснаха една към друга за момент, докато разсъждаваше.
— Май нямам. Трябва да призная, че в думите ти има смисъл. И аз съм се опитвал да правя нещо подобно, макар и в много по-малък мащаб.
— В анклава на Първия магьосник в Магьосническата кула — кимна Ричард. — Спомням си натрупаните на купчини книги там.
Зед се отнесе в спомени.
— Събирах книгите по определени теми, които ми се щеше да са ми подръка, на едно място. Възнамерявах да ги подредя по рафтове, но така и не стигнах до там, пък и в онази библиотека имаше сравнително малко книги. Може би сега, когато войната свърши, ще се върна в Кулата и ще довърша отдавна забравената си работа.
— Господарят Рал искаше да започнем от тук, от тази библиотека, защото тя като че ли не съдържа особено ценни и редки книги — обади се Бердин, като изтръгна Зед от спомените му.
— Докато тук управляваше Мрачният Рал, не съм го виждала да използва тази библиотека, което според мен означава, че книгите в нея не са били от първостепенна важност.
— Не си го виждала… — повтори Зед. — Не може да разчиташ на това, за да твърдиш със сигурност, че тук няма редки… или опасни книги.
— Не мога, вярно е — съгласи се Бердин. — Но някои от другите библиотеки разполагат с книги, за които със сигурност знам, че са изключително опасни.
— Преценихме, че е добро място като за начало — намеси се Ричард, — преди да преминем към по-големи библиотеки с по-ограничен достъп. И ако тук има важни заглавия, ще ги открием, защото постепенно ще съберем листовете с информация на едно място. Така ще знаем къде се намират книгите по определена тема, независимо в коя библиотека са, независимо че може да са разпръснати навсякъде из Двореца.
Зед явно се бе поуспокоил.
— Така звучи по-добре.
— Та значи — обобщи Ричард и вдигна от масата книгата, която Зед и Бердин бяха разглеждали, — когато имаме книга като тази, я отбелязваме с „неизвестна“ или може би със „справочник“, както предложи Бердин.
— Хм, всъщност, Господарю Рал, специално тази книга е малко по-различна. Мислех да говоря с теб по въпроса, за да преценим какво да правим с нея. Тя не е точно „неизвестна“, но не е и съвсем „справочник“.
Ричард скръсти ръце.
— Нали сама каза, че е справочник.
— Вероятно, но не мога да я класифицирам като такава.
— И защо?
— Ами всъщност имах предвид, че ми прилича на справочник, но не съм съвсем сигурна.
Ричард се почеса по веждата.
— Бердин, започваш да ме объркваш.
Морещицата се пресегна и взе книгата. Отвори я на масата и погледна Ричард, все едно се канеше да сподели с него пикантна клюка.
— Виж, тази книга е преподвързана. Това не е оригиналната й корица.
Зед, Калан и дори Кара се приближиха, за да видят по-добре.
Ричард я огледа с подновен интерес.
— Откъде знаеш?
Бердин огледа гръбчето, там, където се свързваше с корицата.
— Ето, вижте, наложени са една върху друга, но не пасват съвсем. Самата книга не е цяла. Голяма част от нея липсва. Тази нова корица е имала за цел да скрепи оцелелите страници.
Ричард наклони глава, за да се опита да разгледа книгата по-добре.
— Сигурна ли си, че голяма част липсва?
— Да. — Бердин обърна на последната страница и посочи думите на високо Д’Харански, с които завършваше текстът. — Виж тук. Запазено е началото на книгата, повечето страници са премахнати. Тук отзад е сложена бележка, в която се обяснява какво са направили.
Ричард вдигна книгата и зачете. Както се бе съсредоточил върху превода, лицето му изведнъж пребледня.
— Какво пише? — не се стърпя Калан.
Тревожният поглед на Ричард намери нейния.
— Пише, че останалата част от книгата е била откъсната и занесена на съхранение в Берглендурч ост Кимермост. Тези няколко страници са оставени като маркер.
Калан си спомни името. Берглендурч ост Кимермост означаваше връх Кимермост на високо Д’Харански. Връх Кимермост беше мястото, където първоначално е бил издигнат Храмът на ветровете.