Калан съзнаваше, че Натан, единственият жив Пророк, когото познаваше, се опитва да пази репутацията на пророчеството като такова. Ричард нямаше много вяра в тези неща, за разлика от Натан. За Пророка опитите на Ричард да избегне това, което му е писано, да наложи свободната си воля, бяха противодействието, от което пророчеството, подобно на всяка друга магия, се нуждае, за да съществува.
— Има ли друг човек, който, макар и не с твоята дарба, да притежава поне някакви истински пророчески способности? — попита Ричард.
— В Двореца има неколцина, които имат известен талант в правенето на предсказания. У всеки човек е заложена някаква искрица дарба. Именно така си взаимодействат с магията, включително с пророчеството. — Натан направи неопределен жест с ръка. — На всеки му се е случвало внезапно да си помисли нещо за приятел или близък човек, когото не е виждал отдавна. Или да изпита внезапно желание да види съответния човек. Случи ли се, установяват, че човекът е болен или дори че е починал. Повечето хора са изпитвали чувството, че човек, за когото не са мислили отдавна, ще ги навести, и хоп, ето ти го на прага. Всекиму се е случвало. Това са все проявления на пророчески способности. Тъй като у всеки от нас се крие искрица дарба, тази способност, колкото и да е скромна, все някога ще сътвори знамение.
При някои хора тя е малко по-силна и на тях се случва по-често да преживяват такива дребни профетически събития. Макар и да не са истински пророчества, каквито получавам аз, тези събития все пак осигуряват някакъв поглед в бъдещето. Има хора, които са достатъчно наблюдателни да обръщат внимание на такива прошепнати знамения.
— Значи има такива хора тук, в Двореца?
Натан сви рамене.
— Разбира се. Има една жена от кухненския персонал. Получава такива дребни предзнаменования. Има и друга, Лорета, работи в една месарница в Двореца. Тя също притежава тази способност в някаква форма. Всъщност въпросната Лорета отдавна ме тормози да те убедя да се срещнеш с нея. Твърди, че имала нещо за теб, знамение някакво.
— Ти обаче май не искаш много-много да се срещам с нея, а?
— Ричард, срещам поне по десет души всеки ден, които ме молят да използвам влиянието си пред теб, за да им направиш една или друга услуга или да си купиш нещо от тях, да им отделиш време, дори да те поканят на чай и да използват случая да ти дадат съвет по важни за тях въпроси. Лорета е добра жена, но е доста странна, затова не съм ти говорил за нея.
Ричард въздъхна.
— Разбирам. Сам аз съм попадал на не един и двама подобни…
Според Калан Ричард проявяваше извънмерно търпение спрямо повечето хора. От нейна гледна точка той им позволяваше да отнемат твърде голяма част от времето му, да го отклоняват от по-важни дела. Но Ричард си беше такъв. Интересуваше се най-искрено и добронамерено от всичко, особено от хората и техните грижи. Калан намираше, че по това той и Зед си приличат. От друга страна, именно това качество на Ричард, макар понякога да поставяше търпението й на изпитание, бе сред причините да го обича толкова.
— Е, какво ти каза Сабела, сляпата жена?
Ричард се загледа някъде в далечния край на библиотеката, преди да върне очи върху Пророка.
— Каза ми, че покривът ще се срине.
Натан застина опулен.
— Подобно предсказание е твърде конкретно. То надхвърля способностите й.
— Е, точно така ми каза. — Ричард забеляза, че лицето на Натан е станало бяло като платно. — Сигурен ли си, че е отвъд способностите й?
— Боя се, че да.
— Знаеш ли какво означава това пророчество?
Калан си помисли, че Натан няма да отговори, но в крайна сметка той се обади:
— Не, не мога да кажа, че знам.
— Ако не знаеш какво означава, тогава защо гледаш така и откъде знаеш, че е отвъд способностите на Сабела? Откъде изобщо знаеш, че е истинско знамение, а не просто измислено предупреждение, което е решила да размени срещу един грош?
Натан взе тестето листове от Бердин.
— Повечето книги в тази библиотека са познати заглавия, не са някаква рядкост — запрелиства той страниците. — Цял живот чета пророчески книги. Смея да твърдя, че знам почти всички налични пророчества. Повечето книги тук, включително пророческите, са копия, които могат да се намерят на още доста места.
Натан най-сетне намери листа, който търсеше, и го извади.
— С изключение на тази. Това тук е един доста любопитен том.
— И кое толкова му е любопитното? — поинтересува се Ричард.