Високият Пророк подаде листа на Ричард.
— Нищо… поне досега. Затова и не бях обърнал внимание.
Ричард огледа листа.
— „Бележки за края“. Какво означава това?
— Не е много ясно. Творбата е доста древна. Според някои е компилация от откъслечни пророчества, взети от различни източници през вековете. Други твърдят, че заглавието е съвсем буквално и книгата съдържа точно това — бележки за края.
Ричард го изгледа свъсено.
— За края ли? Краят на какво?
Натан изви вежда.
— Краят на времето.
— Краят на времето — повтори Ричард. — А ти на какво мнение си?
— Ето това му е странното — призна Пророкът. — Че не съм на никакво мнение. Тъй като притежавам дарбата, обикновено когато чета пророчества, получавам видения и така разгадавам истинския им смисъл. Тази книга е различна. Сблъсквал съм се с нея на няколко пъти досега, в различни етапи от живота си. Когато я чета, не получавам видения.
Нещо повече — не съм единствен. Част от причините никой да не е сигурен какво означава заглавието е, че и другите пророци са изпитвали подобни затруднения като мен. Те също не са получавали видения от пророчествата вътре.
— Не ми се вижда толкова трудно да предположа защо — обади се Кара. — Според мен това означава, че написаното вътре не е истинско пророчество. Ти си Пророк. Ако бяха истински пророчества, щеше да разбереш. Щеше да получиш видения.
По лицето на Натан пропълзя лукава усмивка.
— За човек, който не разбира нищо от магия, си успяла да стигнеш до сърцевината на проблема. Това твърдят мнозина, според които написаното вътре е просто откъслеци, взети оттук и оттам и следователно не представляват надеждна информация, или пък са доказателство, че книгата не е истинска. — Усмивката му се стопи. — С тази теория има само един проблем.
— И той е? — изпревари въпроса на Кара Ричард.
— Нека ви покажа.
Натан тръгна по централната пътека, последван от Ричард, Калан, Зед, Кара, Бенджамин и Бердин. Рика не се отдели от вратата на библиотеката, където бе стояла на пост през цялото време, за да гарантира, че никой няма да ги обезпокои. В дъното на стаята Натан започна да оглежда заглавията във висок, изящно украсен шкаф с книги, долепен до стената. Накрая се наведе и извади едно томче от по-долен рафт.
— Ето — обяви и им показа гръбчето, на което бе написано „Бележки за края“. След като потърси известно време, подаде отворената книга на Ричард и му посочи едно място на дясна страница.
Ричард зяпна думите, все едно не можеше да повярва на очите си.
— Какво пише? — не издържа Калан.
Сивите очи на Ричард се извърнаха към нея.
— Пише: „Покривът ще се срине.“
— Искаш да кажеш, че пише същото, което ти каза старицата? — смръщи чело Калан. — А нататък?
— Нищо. Това е единственото изречение на цялата страница.
Натан огледа един подир друг всички в помещението.
— Това е пророчество фрагмент.
Ричард не откъсваше поглед от думите. Бенджамин изглеждаше озадачен. Зед стоеше с каменно лице, което правеше бръчките на слабото му лице да изглеждат още по-изсечени. Бердин бе видимо притеснена.
Кара сбърчи нос.
— Пророчество фрагмент ли?
Натан кимна.
— Пророчество, което е толкова концентрирано, че прилича на фрагмент, на откъс. Обикновено пророчествата са поне малко по-сложни от това и доста по-неясни.
Ричард пак погледна книгата.
— Или просто с празно надуване.
— Надуване ли? — сякаш недочу Натан.
— Ами да. Някой се е опитал да привлече внимание, затова е измислил нещо, което звучи конкретно, но не е.
Натан килна глава на една страна и дългата му бяла коса обърса рамото му.
— Не те разбирам.
— Кога предполагаш, че е писано това?
— Не мога да съм сигурен, но самото пророчество навярно е на няколко хиляди години… поне. Може и да е доста по-старо.
— И не мислиш ли, че за цялото това време поне един-два покрива са се сринали? Просто пророчество, което звучи впечатляващо с констатацията, че ще се срине покрив, но на практика не е нищо повече от това в слънчев ден да обявиш, че ще завали. Рано или късно ще завали, така че подобно предсказание е доста предвидимо. По същия начин с течение на времето, рано или късно, все някой покрив ще се срине. Когато това стане, човекът, който го е предрекъл, ще бъде признат за истински Пророк.
— Звучи ми логично — съгласи се Кара, доволна от това развитие на разговора.
— С теорията ти има само един проблем — възрази Натан.
Ричард му върна книгата.
— И той е…?
— Празните предсказания обикновено свършват с отворен край. Както казваш, рано или късно ще завали. Но истинското пророчество се повтаря. Може да се каже, че знамението изплува на повърхността пак и пак, за да напомни на хората за себе си.