Ричард остави Калан да ги убеждава, че няма да има ограничения в търговията и че няма защо да се притесняват, че едни ще бъдат привилегировани за сметка на други. Голяма част от хората бяха от Средната земя. Тя им напомни за политическата линия, която бе следвала, докато стоеше начело на Средната земя в качеството си на Майката Изповедник, и ги успокои, че сега, когато са част от Д’Харанската империя, това няма да се промени. Спокойствието и авторитетът, които тя излъчваше, ги изпълваха с увереност, че говори истината.
Някои от официалните гости й припомниха, че в Средната земя повечето от страните бяха имали свои представителства в Ейдиндрил, понякога владетелите на една или друга страна прекарваха доста дълги периоди от време в престолния град, понякога изпращаха емисари или други представители, но при всички положения осигуряваха постоянно присъствие, така че отделните страни да вземат участие в общите събрания или при приемането на закони. Калан ги увери, че Народният дворец сега е официалният трон на властта в Д’Харанската империя, така че ще бъдат направени подобни постъпки техни представители да разполагат със свои места в Двореца и да вземат участие в изковаването на общото бъдеще. Хората не само я изслушаха с облекчение, но и бяха откровено доволни.
Калан беше свикнала да взема решения и се справяше с тази роля с лекота и изящество. Бе израсла предимно сама, тъй като, бидейки Изповедник, от нея цял живот се бяха страхували. Когато Ричард се запозна с нея, той видя с очите си как хората треперят в нейно присъствие. В миналото хората съзираха само нейната ужасяваща мощ, а не същинската жена зад тази мощ, но с течение на времето, докато тя и Ричард се бяха борили за тези народи, започна да се ползва с уважението и възхищението на хората. Те вече не се притесняваха да я гледат в очите.
В най-неподходящия момент, докато Калан отговаряше на въпросите, Натан пристъпи зад Ричард, хвана го за ръката и го дръпна встрани.
— Трябва да говоря с теб.
Както отговаряше на отдавна нерешен въпрос за границите, Калан се сепна. Тъкмо обясняваше, че няма какво да спорят, защото сега всички са част от Д’Харанската империя и на практика няма значение дали на картата има една формална линия или не. Щом гласът й замлъкна, всички погледи се спряха върху високия Пророк. Нямаше човек, който да не го познава. Ричард забеляза, че Натан носи „Бележки за края“, като единият му пръст бе отбелязал конкретна страница.
— Какво има? — попита тихо Ричард, като отстъпи няколко крачки от внезапно притихналата тълпа и взрените в него очи. Явно за всички въпросите, свързани с пророчествата, бяха по-тревожни от тези, свързани с търговията и границите.
Натан се наклони напред и заговори с поверителен тон.
— Нали ми каза, че момчето, което си срещнал днес на пазара, ти е споменало нещо за мрак в Двореца.
Ричард се изопна и огледа лицата около себе си.
— Съжалявам за прекъсването. Бихте ли ме извинили за момент.
Хвана Натан за ръката и го дръпна няколко крачки назад към двойната врата по протежение на стената в дъното на помещението. Зед отиде с тях, Калан също. Кара и Бенджамин, които стояха недалеч, не пропуснаха дадения им от Ричард знак и привлякоха вниманието на гостите, като ги заразпитваха как върви възстановяването на разрушените по време на войната сгради по родните им места.
След като се увери, че наблизо няма любопитни уши, Ричард се обърна към Натан.
— Малкият каза, че в Двореца цари мрак. И че тъмнината търси тъмнина.
Без да продума, Натан отвори книгата и я подаде на Ричард.
Ричард тутакси забеляза изречението: „Тъмнината търси тъмнина.“
— Това бяха точните думи на момчето — пророни Калан с неприкрита тревога в гласа.
Ричард се изкуши да предложи версията, че е съвпадение, но знаеше, че няма смисъл.
— Нещо друго, свързано с това пророчество фрагмент… някъде другаде в книгата?
— Не знам — очевидно объркан призна Натан. — Не знам дали дадена част от книгата е свързана с друга. Доколкото ми е известно, не е изключено всичко да е свързано с това пророчество за тъмнината, но може и да няма никаква връзка. Не знам дори дали другото, онова за тавана, дето щял да се срути, е свързано с изречението за тъмнината, дето търси тъмнина.