Други, независимо от дружелюбното излъчване на Натан, го смятаха за най-опасния жив човек.
Пророците знаеха бъдещето, а в бъдещето често са стаени в очакване болка, страдание и смърт. Хората вярваха, че ако той реши, може да им разкрие каква съдба ги очаква. Натан бе проводник на пророчеството — той нито си го измисляше, нито можеше да направи така, че да се случи. Но мнозина вярваха, че би могъл. Ето защо го считаха за опасен.
Според други опасността в него беше от съвсем друго естество. Те се страхуваха от него, защото се беше случвало пророчества, разкрити чрез дарбата му, да са започвали войни.
За някои жени аурата на опасността, която витаеше около него, имаше притегателна сила.
Когато Ричард го попита защо му е меч, Натан му напомни, че самият Ричард също е магьосник, а и той бе въоръжен. Ричард възрази с довода Търсачът е свързан с Меча на истината. Това оръжие бе част от него, част от неговата същност. При Натан мечът бе по-скоро атрибут, украшение. Натан не се нуждаеше от меч, за да превърне някого в пепел.
Натан припомни на Ричард, че независимо дали е Търсач или не, независимо как се представя, Ричард е по-опасен от меча, който носи.
— Господарю Рал — извиси глас набит мъж с червена туника, когато всички се събраха около Ричард, — може ли да узнаем дали ни очаква някакво профетическо събитие?
Мнозина закимаха, облекчени, че този въпрос най-сетне е зададен, и се придвижиха напред. Ричард започваше да подозира, че всъщност отговорите на подобен род въпроси са единственото, което ги интересува. Огледа изпълнените с очакване лица.
— Профетическо събитие ли? Какво имаш предвид?
— Ами… — подхвана мъжът и махна неопределено с ръка, — при положение, че тук имаме толкова много надарени магьосници, Първият магьосник Зорандер, Пророкът Натан Рал и — мъжът кимна с глава към Ричард — не на последно място ти, Господарю Рал, който неведнъж си доказвал забележителната си дарба, със сигурност имаш поглед в най-дълбоките тайни на пророчеството. Всички ние се надяваме, след като така или иначе сме се събрали тук, че някой от вас ще сподели с нас какво пророчество ви бе открито и какво ни чака занапред.
Хората в залата закимаха одобрително и изразиха гласно съгласието си, усмихнати.
— Искате да чуете пророчество?
Главите продължиха да се движат и хората се струпаха още по-нагъсто, сякаш обединени от желанието да станат част от общата тайна на Двореца.
— Тогава чуйте какво ще ви кажа — махна Ричард към притулената сивкава светлина, нахлуваща от прозорците в далечния кран на залата зад тълпата. Всички погледнаха инстинктивно през рамо, после побързаха да се обърнат към Ричард, за да не пропуснат нито една негова дума. — Очаква се незапомнена пролетна буря. Тези от вас, които биха искали да се приберат по домовете си навреме и да не бъдат възпрепятствани от времето, трябва да тръгват незабавно. Забавите ли се прекалено, ще попаднете в капан тук, в Двореца, в продължение на много дни.
Тук-там хората си зашепнаха, все едно Ричард току-що им е разкрил тайните на мъртвите. Но повечето от онези, които очакваха от него да чуят какво бъдеще ги очаква, не бяха чак толкова впечатлени.
Набитият мъж с червената туника вдигна ръка.
— Господарю Рал, това е вълнуващо и убеден съм, доста профетическо, а също и доста полезно за някои от нас, но някак… се надявахме да чуем нещо… по-забележително.
— Като например? — Гласът на Натан отекна така, че накара някои от присъстващите да потръпнат.
Една жена от предните редици, облечена в пищна златиста рокля на волани, подхвърли с престорена усмивка:
— Хм… просто се надявахме да чуем истинско пророчество. Някоя от тъмните тайни на съдбата.
С всеки изминал момент Ричард се чувстваше все по-изнервен.
— Откъде този внезапен интерес към пророчествата?
Жената като че се сепна леко от тона му. Опитваше се да намери какво да отвърне, когато един висок мъж по-назад си проправи път към предните редици и застана пред Ричард. Беше облечен с обикновена черна роба с вдигната якичка, която обикаляше целия му врат. Дрехата му бе закопчана догоре, така че якичката опираше в гърлото му. Носеше тюбетейка в същия цвят. Беше абатът, за който Бенджамин бе споменал на Ричард по-рано.
— Господарю Рал — поклони се непознатият, — всички тук чухме предупреждения от хора, озарени с дарбата на прозрението в потока на бъдещите събития. Мрачните предупреждения ни тревожат сериозно.
Ричард скръсти ръце.
— Какво имаш предвид? Кой разпространява такива предупреждения?