— Действа! — провикнах се аз и възторжено замахах на Амелия. В същия миг предното колело се удари в покрита с трева туфа на пътя и усетих, че политам напред.
Амелия се спусна към мен и ми помогна да се изправя на краката си. На няколко ярда от мен предното колело на падналия велосипед се въртеше необезпокоявано.
— Удивително изобретение! — възкликнах аз въодушевено. — Сега вече ще направим истинско състезание.
— Прието! — съгласи се Амелия. — Първо да отидем до езерата.
Изправих велосипеда си, а тя изтича до своя. След няколко минути натискахме бодро педалите към билото на възвишението. Този път условията бяха равни и докато се спущахме надолу по дългия склон по посока на езерата, карахме рамо до рамо. Вятърът шибаше лицето ми и не след дълго усетих, как гарсонетката изхвръкна от главата ми. Шапката на Амелия също бе паднала назад, но се държеше на здраво вързаните около врата й панделки.
Щом стигнахме езерата, префучахме край бавачките с двете момченца, които ни зяпнаха изумени. Засмяхме се весело и обиколихме по-голямото от двете езера, след което върнахме назад пластините и вече с по-спокойно темпо се насочихме към група дървета. Щом слязохме от велосипедите, попитах:
— Какво представлява това изобретение, Амелия? Какъв е принципът на действие?
Задъхвах се, макар че за карането не бях направил почти никакво физическо усилие и не бях уморен.
Момичето изтегли гумената покривка на дясната дръжка и под нея се показа метална тръба. Повдигна я така, че да мога да погледна вътре… Зърнах малка купчинка от кристалоподобната субстанция, която бях видял вече в летателната машина.
— През цялата тръбовидна конструкция на велосипеда минава проводник — обясни Амелия, — който е свързан с кормилото.
— Каква всъщност е тази кристалоподобна субстанция? — попитах аз. — Какъв е нейният състав?
— Това не зная. Имам слаба представа за някои от съставките, защото аз трябваше да ги поръчвам, но не съм сигурна за съотношението, в което са комбинирани.
По думите на Амелия разбрах, че сър Уилям е изобретил приспособлението преди няколко години, по времето, когато карането на велосипеди беше модно. Основната му идея била да помогне на по-слабите физически и по-възрастните хора.
— Давате ли си сметка, че само от това изобретение той можеше да натрупа цяло състояние?
— Сър Уилям няма нужда от пари.
— Но тогава помислете за общественото благо, което то можеше да принесе. Подобно превозно средство може да направи революция в производството на движещи се карети.
Амелия няколко пъти поклати глава:
— Не познавате сър Уилям. Положително е помислил да патентова изобретението си, но е решил, че е по-добре то да остане неизвестно. Язденето на велосипед е спорт, с който с удоволствие се занимават предимно млади хора, и те най-добре могат да се насладят на физическото усилие и чистия въздух, които той може да даде.
— Да, разбира се, но изобретението би могло да има и други приложения.
— Точно така. Именно за това ви казвам, че не познавате сър Уилям, пък никой не може и да иска това от вас. Той е човек с вечно заангажиран ум и щом завърши някое изобретение, загубва интерес към него и веднага се захваща с друго. Усъвършенства велосипедите, преди да работи с каретите без коне, а сетне се насочи към летящата машина.
— И изостави летящата машина заради някакъв нов проект, така ли? — попитах аз.
— Да.
— Мога ли да попитам какъв?
— Скоро ви предстои среща със сър Уилям. Може би той сам ще ви каже.
За миг се замислих върху думите й.
— Бяхте ми казали, че понякога с него трудно се разговаря. Много вероятно е да не ми каже.
Отново седяхме близо един до друг под сянката на едно дърво.
— Тогава можете пак да попитате мен, Едуард — каза Амелия.
Глава четвърта
Сър Уилям излага една своя теория
I
Времето напредваше и скоро Амелия предложи да се прибираме.
— Ще се надбягваме ли, или ще караме нормално — попитах аз, без да имам особено предпочитание към едното или другото, защото нямах нищо против тази почивка в сянката на дърветата.
В парка все още бе слънчево и топло, от време на време ниско над земята се вдигаха облаци горещ прах.
— Ще яздим спокойно — категорично заяви Амелия. — А то иначе човек не прави никакво физическо усилие.
— Освен това ще бъдем малко по-дълго време заедно — обадих се аз. — Ще се видим ли и друг път, Амелия? Искам да кажа, ще излезем ли и друг път на разходка с велосипеди?