— Имам.
— Петдесет хапчета. По десет долара парчето!
— Десет долара!
— Казвам му: „Този клиент сигурно бачка началник-смяна в монетния двор“, а Лофтън ми казва, че не знаел кой бил купувачът, но по време на разговора спомена името на свръзката.
— Е?
— Изтъргувал ги е един от местните шмекери, казват му Обущаря.
— Обущаря?
— Точно така. Този, Обущаря, трябва да се държи под око. Като дават заплатите, обикаля работническите кръчми край Инман Парк. Понякога прави по някой удар с червени дяволчета, а дори и с хероин.
— И е продал хапчетата в Инман Парк?
— Не, има си и подбрана клиентела.
— Как изглежда?
— Няма да имаш проблеми. Висок, слаб като върлина, с дълга побеляла коса, почти като светлоруса, но всъщност е побеляла. Облича се като каубой. И никога не държи стока у себе си. Обикновено плаща на някой тийнейджър или метис да му носят дрогата. Прави сделката, отива в някоя уличка, оставя стоката в някаква кесия и клиентът я получава от носача. В този момент Обущаря вече е в съседния квартал.
— Чиста работа.
— Тази вечер можеш и да го спипаш. Дават заплати.
— Добре.
— Но какво става при теб? Мислех, че са те изхвърлили от наркоотряда?
— Така е. Но това е нещо друго. Всъщност ще ми направиш услуга, ако забравиш за този разговор.
— Нямаш проблеми. Още нещо за Обущаря. На два пъти е минавал метър в щата Ню Йорк. Последния път за някаква дребна кражба е карал с 32 месеца условна. Готов е и майка си да очисти, само и само да не влезе в кафеза. Но Огълсби не иска още да го ковем в стената. Надява се да ни отведе нагоре.
— Благодаря ти, Бен.
— Винаги, Шарк. Всички в отдела сме ти задължени. Лош късмет извади. Всеки от нас щеше да постъпи като теб, ако бяхме на твое място. Сега можем само да сме доволни, че Прилепа си пусна отровата върху теб, а не върху нас.
— Така е. До скоро, Бен.
Шарки се върна в колата.
— Бележим точка — каза той на Ливингстън. — Познаваш ли някакъв дребен търговец, тип кънтри музика, по прякор Обущаря?
— Не.
— Висок. Върлинест. Коса като на албинос. Облича се като за родео.
— Такъв и вързани трябва да можем да го намерим.
— Току-що е пласирал петдесет червени дяволчета по десет долара парчето.
— Мамка му!
— Да.
— Е, първи него ли ще поемем, или ще посетим моя приятел, Ципа?
Ливингстън не бе научил нищо от другите двама свои хора. Сега очевидно губеше вяра в себе си. Шарки реши, че заслужава да изпробва и последната си възможност.
— Започваме от твоя човек. Моят ще чака до зори.
— Готово.
Ливингстън включи червената полицейска лампа на колата и запраши по „Пийчтрий“ до улица „Спринг“, където зави към центъра на града все още с газ до ламарините. Шарки небрежно се препаса с предпазния си колан, докато гумите на колата пищяха между движението край Омни — комплекса от високи сгради, между които имаше и един хотел и голяма спортна зала. Ливингстън зави по улица „Хънтър“ и после отново. След шестата пресечка спря край тротоара. На следващата пресечка се виждаше ниска, ръбата постройка, долепена като сиамски близнак за един триетажен гараж. Над сградата мигаше надпис, който я обявяваше за боулинг зала „Лъки страйк“.
— Ще слезем тук — каза Ливингстън. Улицата бе пълна с весели чернокожи мъже, облечени в кожени палта и шапки борсалино, със смеещи се дами под ръка. Шарки и Ливингстън тръгнаха към залата за боулинг.
— Хайде да действаме по моя план, а? — каза Ливингстън. — Тук съм израснал. Моя територия е. Знам всяка плочка по тротоара.
— Както кажеш.
— Разположението вътре е следното: голям, дълъг коридор с пистите за боулинг в далечния край. Дванайсет писти. Като влезеш, вдясно предлагат нещо за вечеря, а вляво има сергия за разни дреболии и каса за дарения. Никой не би се сетил, че този негодник на сергията е собственикът на цялата сграда. По-грозен е и от кривогледо кенгуру и два пъти по-подъл. От теб ще искам да му отвлечеш вниманието достатъчно дълго, за да мога да мина зад него и да го стресна. Под тезгяха има бутони. Ако нещо се сплаши, може да стовари цяла армия отгоре ни. Влез вътре, мини напред, докато застанеш точно пред шибания му павилион, после тръгни право към него и го заговори. Купи един шоколад или каквото и да е. Ако започне да се изнервя, не му цепи басмата. Подпри го с деветмилиметровия под носа, иначе няма да те вземе на сериозно. Когато аз се промъкна, дай ми малко място и прави точно каквото ти казвам. Става ли?