— Печелиш.
— Мерси. Сега ще ме разбереш. Гледах от другия край на стаята и си казах: „Той ще е страшен в леглото.“
— Защо реши така?
— Усетих глада ти. Не по мен, или по някоя друга жена в стаята. Но ти имаше нужда от това. А силният и гладен мъж е страшно добър между чаршафите.
Той се обърна и я погледна. Якето се бе отворило и високите й гърди се виждаха.
— Разочаровах ли те?
— Не, разбира се. Бе интересно. Като да събудиш заспал тигър. Е, в началото бе малко свенлив, но… — тя се усмихна и остави изречението си да потъне недовършено в мъглата, но след миг добави: — Истината е, че бе невероятно добър любовник.
Отново замълчаха. Тя пак се раздвижи и той усети топлината на тялото й.
— Откога сме любовници? — запита той.
— Този четвъртък станаха седем месеца.
— Отбелязваш си на календара ли?
— Не забравям лесно хубавите неща. Това го научих от баща си. Ако не очакваш нищо от този свят, всичко хубаво, което те настигне, ще е приятна изненада. А наистина хубавите неща така стават още по-хубави.
— Бащи ти е бил мъдър човек.
— Не мисля. През целия си живот нито веднъж не удържа на думата си. Но приказваше красиво и ме научи да ценя мечтателството.
— Интересно. Що за човек беше той?
— Не искам да говоря за това.
— Не ти ли идва наум, че се познаваме от седем месеца, а не знам нищо за това, което правиш, когато не си с мен? Не знам дори истинското ти име.
— Домино не ти ли харесва?
— Е, всъщност, винаги ми се е струвало малко мелодраматично.
— Не „мелодраматично“, а заинтригуващо. „Интрига“ ми харесва. Хубава дума.
— Добре, заинтригуващо.
— Така. Тогава това име ти е достатъчно.
— Хм… чувствам се…
Тя почувства неловкостта в гласа му и сложи показалец върху устните му.
— Ш-ш-шт — каза тя. — Искам да се любим. Веднага. Защото това се харесва и на двама ни, а точно в момента много ме привличаш и адски ми се иска го направим точно тук, на това място.
Тя издаде някакъв гърлен звук и прокара ръка по крака му от вътрешната страна на бедрото му. Той се обърна към нея и я целуна, а тя вдигна ръка и леко стисна с два пръста устните му, те се разтвориха, езиците им се докоснаха, зафлиртуваха, а тя се притисна към него леко, колкото да усеща плътта й. Вдигна крак над скута му, отдели устата си от неговата и положи глава на гърдите му. После захапа ципа на якето му и бавно го свали надолу до кръста. Повдигна глава, целуна го, този път гърдите и на двамата бяха голи и те впиха устни, докато той усети докосването на твърдите й зърна.
Бе тотално пленен от нея, мисълта, че ще я обладае го замайваше. Усети как ръката й го докосва и почувства как на мига реагира. Погали лицето и шията й, постепенно разширявайки кръга, който ръката му описваше, докато докосна зърното й. Тогава разбра, че оргазмът в нея вече напираше и в този миг Хочинс най-после осъзна изцяло каква щеше да е цената на манията му да бъде президент на САЩ.
17
Ресторантът „Маджестик грил“ бе неугледно и непопулярно заведение, което си бе извоювало съдбата на традиционно място за срещи с това, че неподвластно на промените наоколо, от 1934 г. насам не се бе променило с нищо — невъзмутимо на своя уличен ъгъл в центъра на града. Обущарницата до него се бе превърнала в магазин за списания, който бе станал фризьорски салон, после магазин за натурални храни, който пък сега бе малка зала за боулинг; киното по-нагоре на същата улица бе западнало от нивото на немите филми до порнографската продукция; а ако „Маджестик“ бе паметник на стила в строителството от началото на 30-те години, то хотелът на отсрещния ъгъл бе шестетажен паметник на безвкусицата в архитектурата. В същото време от години в него не бе имало празно легло. „Маджестик“ обаче не се променяше. Бе устоял на времето и модата, запазвайки клиентелата си, която също устояваше на демографските цикли и класовата психика. Премръзналият безделник над чаша кафе бе обслужван със същата лаконична прямота, както и директора на местния колеж.
В кухнята бекон и наденици съскаха на историческата скара, като пикантните им миризми се смесваха с аромата на печеното кафе. Интериорът бе непретенциозен: добре износена комбинация от хромиран метал, пластмаса, бледорезедави стени и тъмнозелени столове. През годините, когато да се вечеря на ресторант бе модно, към задната част бе прикрепена още една малка столова и именно там сега на една ъглова маса седеше Папа, хипнотизиран от менюто, от което след малко щеше да си поръча закуска, която можеше да засити цяла бригада морски пехотинци. Шарки и Ливингстън също пристигнаха, а след няколко минути се появи и Фриско, блед като призрак, с измачкани кадифени панталони, островърхо рибарско кепе и обрулено сако, напомнящо за музеен експонат.