— Да. Благодаря ти.
— Просто го забравяш. Това вече е моя работа. И смятай я за свършена. Впрочем в скоро време може и аз да ти се обадя. Може да се наложи да изтегля малко повече сухо.
— Какво се е случило?
— Нищо особено, знаеш. Някои приятели, бивши приятели може да са се натъкнали на свободната ни практика в Бразилия. Сигурно и мен ме хващат дяволите като теб, но за всеки случай…
— Колко?
— Не знам. Неколкостотин хиляди.
— Няма да имаш някакви проблеми, приятелю.
— Добре. Още нещо. За Халфърд. Искам точно описание и ще ми трябват пари, хонконгски долари.
— Колко?
— Не зная още. Може би едно петдесет хиляди. До колко часа работиш с банката си?
— До шест, няма никакви проблеми. Ще ги вземем направо на гишето. Президентът на банката ми е приятел. Играем голф заедно.
— Миличките. Шест ми върши работа. Сигурно ще трябва да пусна кучетата още преди три. Нека ми донесат парите в хотела. В кутия за обувки, загърната, все едно съм си купил обувки и сега ми ги пращат. Обади ми се в пет. Ще ти дам инструкции. Къде е банката?
— Зад ъгъла срещу хотела. Чайна банк, зад старата сграда на Върховния съд, точно преди да се качиш на ферибота в Кау-Луун.
— Лесна работа. На една крачка.
— Да.
— Това добре, сега Халфърд. Как изглежда той?
— Името му е Чарлз Дейвид Халфърд, полковник от действащата армия — започна Де Лароза и описа подробно офицера.
— Чудесно. А сега, забравяш за всичко това, Виктор, нали? Какво ще обядваме?
— Ами, бих предложил да започнем със супа от перка на акула и след това или шанхайски рак или императорска кокошка…
В 14:30 Бърнс се обади от обществения телефон във фоайето на хотел „Екселсиор“, от другата страна на булеварда, точно срещу Тайфун шелтър. Чан му отговори.
— Фирма „Кралски ориенталски килими“.
— Може ли да говоря с мистър Уан?
— Кой мистър Уан?
— Джордж.
— Джордж Уан на телефона.
— Отново е Джонсън.
— Да, сър. Получихте ли вече информацията?
— Да. Полковник от действащата американска армия, име Чарлз Дейвид Халфърд. Ръст 180 — 185 см, 85 кг, бяла късо подстригана коса, с леко засукани нагоре мустачки. Предполагам, че идва от Токио или Филипините. Едва ли е тук за постоянно. Това е всичко, което имам.
— Ще стигне.
— Ще ми се да вдигам гарата още довечера, ако разбираш какво искам да кажа. Ще можеш ли да се справиш толкова бързо?
— Почти съм сигурен, освен ако няма някакви усложнения. Обаждайте се на всеки кръгъл час. Ако никой не вдига, значи нямам какво да кажа.
— Добре, това ми стига. Уреди ли прехвърлянето на пратката?
— Ъмм, да, но, нали разбирате, рискът с транспорта е голям. Ще се наложи да се доплаща, за… ъъ, опаковката и застрахователна полица.
— Разбира се. Но да не започнеш да ставаш твърде алчен. Ще ти се обадя. Dor jeh.
— Dor jeh.
В 15:30 никой не вдигна телефона. В 16:30 линията бе заета и Бърнс започна да се изнервя. Още един час забавяне щеше да го доближи твърде близо до края на работното време на банката. Той изчака още една минута и пак опита. Телефонът иззвъня няколко пъти, преди някой да го вдигне.
— Jo sun — изчурулика някакъв висок глас.
— Фирма „Кралски ориенталски килими“ ли е? — запита Бърнс.
— Um ying gok yun — отвърна гласът.
Господи, този пък не говори английски, помисли си Бърнс.
— Джордж Уан? Не познаваш ли Джордж Уан? — попита той, изговаряйки името бавно и отчетливо.
От другия край на линията се дочу някаква неразбория, после гневно изречени китайски думи, преди да се чуе:
— Джордж Уан на телефона. Изчакайте за момент, um goy. — После се чу как китаецът избълва цял поток от гневни думи на родния си език и пак последва някаква препирня. Най-накрая Уан заговори: — Извинявайте. Този мъж си уреждаше бизнеса от кабината. Имах малък проблем с него. Мистър Джонсън, вие сте, нали?
Бърнс замълча. После попита:
— Къде работите? — Гласът му бе рязък, остър и изпълнен с подозрения.
— Фирма „Кралски ориенталски килими“. Джордж Уан съм, повярвайте ми.
— Добре, какво имаш за мен?
— Армейският полковник, Халфърд, е към военното разузнаване. Идва от Корея през Токио и е в отпуск. Трябваше да се обадя на много хора, докато го разбера. Наложи се да прибегна до услугите на един приятел от Япония, в тамошната Якудза и…
— Маршрутът му не ме интересува, ясно ли е? Не ме интересува откъде идва, как е дошъл и т.н. Не разбираш ли, Джордж, че ние с теб сме в един и същи бизнес? Няма нужда да раздуваш цената с подобни подробности. Трябва ми само най-същественото.