Той огледа изнемощялата си банда — всички с очи, оградени в черно от безсънието, небръснати и прегърбени под тежестта на дългата нощ.
— Исусе Христе — каза той. — Сякаш току-що са ви изхвърлили от Аушвиц.
— Мерси за комплимента, Пепеляшке — отвърна Ливингстън.
— Къде е Ейбръмс? Да не е от тези, дето вечно закъсняват?
— Идва — каза Шарки. — Изчакваше важно телефонно обаждане.
Някаква пародия на сервитьорка с бицепси като на борец изникна край масата.
— Готови ли сме тук? — каза тя. Думите й прозвучаха повече като настояване, отколкото като въпрос.
— По едно кафе за всички, докато решим какво да хапнем — каза Шарки и тя се люшна плавно към кафеварката, влачейки пантофите си по земята.
Фриско се облегна на стола и погледна към тримата детективи.
— Вижте, силно се надявам вие, момчета, да сте свършили повече от мен. Поне пет часа се мъчих да открия някаква следа от този Нийл, и какво? Останах с пръст в устата и с пришки по краката.
Папа извади някакъв омазнен тефтер от джоба си, плю на палеца си и го отгърна.
— Казва се Данцлер — обяви той.
— Какво? — не дочу Фриско.
— Данцлер. Д-а-н-ц-л-е-р. Живее в половин самостоятелна къща в Кортярд, където, спомняте си, живее и Тифани. Тя е момиче на Данцлер. Но освен това и му работи, главно в апартамента си. Има си и друг таен приятел и от време на време взема на заем апартамента на Домино. Данцлер е богаташко детенце, но вече без гръб и непрокопсало. Сводничи и играе. Извън града е, ще се върне идната седмица.
Фриско изгледа Папа с известно възмущение.
— Това ми звучи като порнографски филм, от онези, с над 60 серии — каза той. — От къде събра всичко това?
— Имам по някое ухо тук-там.
— И всичко това само от едно ухо ли идва?
— Охраната на Кортярд също помогна малко.
— Май по-добре да си бях останал в леглото — каза Фриско, внезапно налегнат от комплекс за малоценност.
— На човек му излиза късметът от време на време — каза Папа.
— Това време не бе снощи за мен — каза Фриско. — Нещо друго имаш ли?
— Данцлер се развява с ново ферари, фука се как изстискал някакъв каубой. Домино не е била в играта. Изобщо не е знаела.
— Това пък как успя да разбереш? — учуди се Фриско.
— От ухото.
— Кой, по дяволите, е този слухар тогава? — каза Фриско. — Да бяхме го взели при нас на заплата.
— Още нещо — каза Папа. — На Данцлер не му стиска нито да убие някой, нито да наеме убиец. Така че, зачеркнете го. Както и Тифани.
— Това от същото ухо ли е? — запита Шарки.
Папа кимна утвърдително.
— Сигурен ли си в него, Папа? — попита Фриско.
— Да. Проговори ли, залагам на него.
— Значи Данцлер, Тифани и обектът в Тексас остават само като теоретично възможни — каза Ливингстън.
Фриско поклати глава недоволно.
— Лошо. С тях щеше да ни е най-лесно.
В този момент пристигна и Гризача — бодър, усмихнат и енергичен. Фриско го изгледа кисело.
— Сякаш току-що си се върнал от почивка в Хавай — каза той.
— Мисля, че ви нося нещо интересно — каза той.
— Добре, всеки по реда си. Папа току-що изкара едно шест плюс. Сега е ред на Шарки.
Шарки обясни набързо как Обущаря бе направил удара с червените дяволчета и как Арнолд, барманът в „Матадор“, бе взел големите анонимни залагания. Преди да успее да завърши, сервитьорката се върна с кафето и настоя за поръчките им. Гризача започна да протестира защо не бяха избрали заведение, където да предлагат поне шоколадови палачинки в менюто.
— Това е ресторант, не сладкарница — отговори Фриско.
След като сервитьорката си отиде, Шарки продължи:
— До Обущаря не стигнахме. Снощи изобщо не се показа. Но и двете следи, според нас с Арч, говорят, че стрелецът може да е още в града.
— Може и да е съвпадение, Шарк — каза Гризача.
— Ако бе само едно, да — каза Ливингстън. — Но тук информацията ни идва от два абсолютно различни източника и пасва като по калъп.
— Да — каза Фриско. — И аз не си падам много по съвпаденията. Напомнят ми за обстоятелства в подкрепа на обвинението. Има ли дим, има и огън, тъй смятам аз.
— С Арч довечера ще притиснем Обущаря — каза Шарки. — Но някой трябва да се заеме с Арнолд, да разбере кой прави тези големи залагания.
— Не можете ли да надушите следите на Обущаря, преди вечерта да го ударите в леговището му? — запита Фриско.
— Рисковано е. Ако пипнем по-твърдо, можем да провалим алибито на Бен — каза Шарки.