— Добре, аз ще се погрижа за Арнолд, да видим какво ще излезе — каза Фриско. — Но нямаме време. Засега сме само на „може би“ и „вероятно“, а това, което ни трябва, го нямаме. Нямаме лице, нямаме име, нямаме мотив, изобщо нямаме и лайняна клечка.
— Мой ред ли е вече? — запита Гризача.
— Божичко, ти си съвсем като прогимназистче, дето си мисли, че знае всичко на този свят — каза Фриско.
— Давай, Гриз — каза Шарки. — Слушаме те.
— Така, като начало имам положителен рапорт за отпечатъците.
Фриско за малко не глътна кафето си заедно с чашката. Шарки, Ливингстън и Папа зяпнаха с пълни уста като скулптурни фигури.
— Знаеш кой е убиецът? — каза Шарки.
Гризача кимна:
— Хауърд Бърнс, 59-годишен, бивш собственик на малка транспортна фирма — няколко камиона за къси превози в Линкълн, Небраска.
— Камиони? — каза Фриско. — Тази мафиотска пружина се занимава с товарни превози?
— Какво беше това за „бившия“ собственик? — запита Шарки.
Гризача се усмихна.
— Според Бюрото, Хауърд Бърнс е загинал при автомобилна катастрофа на 20 октомври.
Отново последва мълчание, този път нарушено от Фриско.
— Невъзможно.
— Точно така. Разбира се, че е невъзможно — каза Гризача. — Говорих отново с Джордж Барет. Отпечатъците са пресни. Няма съмнение.
— Що за катастрофа е било това?
— Само с неговата кола в покрайнините на Омаха. Излиза от пътя, удря се в едно дърво и експлодира. Жената на Бърнс го е идентифицирала по останалите челюсти и зъболекарския му картон.
— О-хо — каза Фриско и лицето му започна да се разтяга в усмивка.
— Чиста работа — каза Ливингстън.
— И това, ако не е съвпадение, не знам — каза Папа.
— Мисля си за датата на катастрофата — каза Ливингстън.
— Да, горе-долу две седмици, преди да изникне тук, за да си потърси червените дяволчета и някой сигурен букмейкър — каза Шарки.
— Има още — каза Гризача.
— Наистина трябваше да си остана в леглото — каза Фриско.
— Погледнете телекса на Бюрото за Бърнс. Не забелязвате ли нещо странно? — запита Гризачът.
Всички го разгледаха и прочетоха информацията за съмнително поминалия се Хауърд Бърнс. Роден в Нюарк, отгледан във Филаделфия, работил като шофьор на камион, после в корабостроителница през Втората световна война, след войната пак става шофьор, напуска Филаделфия през 1960 г., пак работа по камионите, докато през 1968 купува малката фирма „Интерстейт ван лайнс“ в Линкълн. Не бе особено подробно, но все пак бе досие.
— Какво странно виждаш тук? — запита Шарки.
— Ами няма криминални деяния. Защо тогава ще му имат дактилоскопията.
Те пак прочетоха телекса.
— Той е прав — каза Фриско. — Откъде ще имат отпечатъците към досието?
Шарки почукваше ритмично по чашката за кафе с лъжичката, насърчавайки така собствените си мисли.
— Това е прикритие — каза Фриско. — Всичко приляга. Като ръкавица. И води до крайния резултат. Единствено това води до него. Този чистач е с мафиотско потекло. В един момент значи е трябвало да бъде капо. Стара пушка. Какво ще прави такъв тип с тежкотоварни камиони?
— Прикритие е — каза Гризача.
— Така е, мамка му — каза Фриско. — Този чистач, който и да е той, е направил услуга на Федералните и те го прекръстват. Трябва да е бил гъст и с полицията, но Бюрото му е дало това „Хауърд Бърнс“ и цялата биография към него.
— И тогава нещо става, заради което той трябва да изчезне, само че този път го прави тъй, че дори и Бюрото решава, че се е отървало от него завинаги — каза Шарки.
— За да цъфне тук при нас, няма и две седмици след това — добави Ливингстън.
— Добре — каза Фриско. — Сега и от мен нещо. За десерт, мили мои, така че с него всичко да си отиде на мястото. Помните ли как Вейката каза, че Райли имал достатъчно работа върху някакви два кочана в хладилника?
Всички кимнаха.
— Е, единият от тях бил изкопан от градското сметище вчера. И не е случаен. Искам да кажа, че някой доста се бил постарал да го окастри, ама съвсем като кочан — гръмнал го с пушка в лицето и му отрязал ръцете.
— Божичко! — каза Папа.
— Да, истинска картинка. Работата е там, че… този тип е бил убит с куршум 22-ри калибър, накиснат в чесън. — Фриско се облегна назад, доволен, че и той е успял да даде своя принос. — И, както каза знаменитият мистър Грим, същият този приятел е бил очистен около края на октомври.
Отново настъпи тишина, последвана от взрив от думи, които всеки изливаше, без да слуша другия. Шарки вдигна ръка:
— Чакайте, чакайте. Така сме като пиян църковен хор. Нека да видим какво имаме, всичко на куп. Барни, обобщи ситуацията.