— На теб май ти харесва да играеш на стражари и апаши, а, Шарки? — каза Уайнсток, докато вървяха по дългия, хладен коридор на сградата към офисите на военното разузнаване.
— Има и интересни моменти — отговори Шарки. — А ти защо все се мръщиш, Джери? Представях си те все същия приятен и усмихнат Джери Уайнсток, гордостта на Джърси.
— Издигнах се — изръмжа Уайнсток. — Това е част от новата униформа. Сега вече се усмихвам само като ходя в клозета. — Той погледна към Шарки и смигна: — Е, какъв ти е проблемът? Не съм те виждал от осем години и не щеш ли, в събота призори ме вдигаш по тревога.
Шарки му подаде фотокопие на двата отпечатъка.
— Трябва ми лице за тези картинки. Може да са в архива, вероятно към Втората световна.
— Работиш по интуиция, нали? Какво друго може да е. Изобщо не си се променил, дявол те взел. И не можеш да почакаш до понеделник? Веднага ти трябва, та да свариш мошеника по бели гащи.
— В понеделник ще съм погребан.
— С него винаги е едно и също — рипа, не трае — Уайнсток погледна към Ливингстън. — Ще ти стопи лагерите, да знаеш.
— Започвам да се убеждавам, че наистина ще е тъй — каза Ливингстън.
Притеснен новобранец, който сякаш се бе обличал в просъница, ги чакаше в стаята с телексите. Уайнсток му подаде двете снимки.
— Изпрати ги на сержант Скидмор. И ни повикай от кафенето, като получиш отговор.
— Да, сър — каза младежът. — Нужно ли е да слагам гриф „спешно“?
— Уилъби, дълбоко се съмнявам, че някой друг луд също ще тръгне да ползва архива преди девет часа в събота сутрин. Просто ги изпрати. Скидмор ги чака във Форт Дикс.
— Да, сър.
Уайнсток се обърна и излезе от стаята, следван от двамата детективи.
— Скидмор? Това да не е старият Джоко Скидмор? — запита Шарки.
— Същият — отвърна Уайнсток. — И него трябваше да извадя от леглото. Право да ти кажа, Шарк, ако не те помнеше — и ако не му се бе харесал на времето — щяхме да сме я загазили. Знаеш ли какво ми рече? Каза: „Този луд кучи син никога не е вършил нещо по нормалните часове“. На което аз казвам „амин“.
— И аз вдигам тост за това — каза Ливингстън. — Не съм помирисвал легло, откакто се запознахме с Шарки.
Пиха кафе в барчето в сутерена и се отдаваха на спомени за минали времена почти четирийсет и пет минути, когато най-после Уилъби се появи на вратата.
— Тече в момента, сержант — каза той.
Шарки изхвръкна от стола си и запрескача стълбите по две наведнъж. Сърцето му биеше лудо. Това трябваше да даде резултат. Трябваше му нещо повече от Обущаря и бармана Арнолд, нещо по-сериозно, което да завърти машината на по-бързи обороти, да поддържа нивото на адреналина високо. Щом влезе в стаята и видя телетипното съобщение, почувства как в гърдите му се разля разочарование. Съобщението бе само няколко реда. Ливингстън се втурна зад него и скъса листа от машината, след което зачете на глас странния военен жаргон от съкращения:
ПОЛ ИД, ДВА ОТПЕЧАТЪКА, АНДЖЕЛО ДОМИНИК СКАРДИ, РОД. СИРАКУЗА, СИЦИЛИЯ, 1916, ЕМИГР САЩ 1935, ДБРВОЛ ЦИВ СЪВ СВЪР СИЦИ ЧАСТ 1943, СВ ДЖЕЛА-ПАЧИНО-КАЛТАГИРОНЕ, ЮЛИ 43 — МАРТ 44, КРВН ФИРЕНЦЕ, ИТАЛИЯ, ВР\ОСС ОПСТИЧ (СТ СЕК), МАРТ 44 — ОКТ 44, ЗПС ОКТ УВО ОКТ 21 1944. СКИД.
— Не е особено много — каза Уайнсток.
Но Ливингстън бе вперил горящи от вълнение очи в първия ред. Ето го. Името.
Анджело Доминик Скарди.
Име, и то какво.
— По дяволите, всичко, което ни трябва, е тук, още на първия ред — каза той. — Анджело Скарди. Не си ли спомняш, Шарки?
— Не, трябва ли да си спомням нещо?
— Анджело, погребалният агент. Една от най-сигурните пружини на Геновезе, на Лучано, Костело, на всички големи. Когато Валачи изплю камъчето пред Сената, това име, Скарди, беше навсякъде. После, една-две години по-късно, кой мислиш, е започнал да върши същите услуги на Бюрото? Анджело Скарди.
— Какво стана с него?
— Умря от рак, шест месеца след като даде показанията си.
— Много подходящо — каза Шарки. — Хайде да се обзаложим, че Хауърд Бърнс е изникнал в Небраска точно по това време.
— Нямам пари за хвърляне. Всичко съвпада. По калъп — полицаят пак се съсредоточи в телекса. — На какъв език пишат тези хора?
Уайнсток взе листа от него.
— Нека аз да превеждам — каза той. — Значи този Скарди е роден в Сиракуза, Сицилия през 1916 г. Дошъл е тук през 35-а. През юни 43-а отива доброволец като цивилен съветник по свръзките на частите, навлезли с десанта в Сицилия, после работи в пехотата на фронта Джела-Пачино-Калтагироне до март 1944 г. Командирован във Фиренце, Италия и прикрепен към някаква съвместна операция на Военното разузнаване и ОСС, нещо, наречено Опстич, до връщането му в Щатите през октомври 44-а. Приключва с армията още същия месец.