— Какво, по дяволите, е правил там? — каза Шарки.
— Убий ме, не мога да ти кажа — отвърна Уайнсток. — Това е годината, когато съм роден.
— Арч?
— Помня само, че бе чистач номер едно на Коза Ностра и после им духна под опашката.
— Точно така, това е, дявол да го вземе! — извика Шарки.
— Какво толкова важно има около този човек, след като вече е мъртъв от седем-осем години? — запита Уайнсток.
— Джери, когато всичко това свърши, ще дойда тук и цяла нощ ще те черпя в любимия ти бар, докато ти разкажа тази история. А какво е това Опстич, какво може да бъде?
— Това значи операция „Стич“. След като и ОСС са там, трябва да е било нещо мътно. СТ СЕК значи строго секретно.
— Искаш да кажеш, че още е секретно, трийсет години след края на войната?
— Може да е било някаква грандиозна издънка. Никой в армията не иска да си признае, че е сгафил, затова го държат под похлупака. А може и просто да не са я разсекретили още. Знаеш как е.
— Какво ни е грижа? — каза Ливингстън. — Имаме името, това е важно.
— Операцията може да е свързана и с нашата работа, Арч. Откъде можем да научим нещо за нея, Джери?
— Не си губи времето. Сигурно трябва да минеш през съвета на началник-щабовете във Вашингтон, а може би и през ЦРУ, за да стигнеш до документите — с две думи, работа до живот.
— Някой все трябва да си спомня нещо за нея — каза Шарки.
— Времето ни гони по петите, Шарк — напомни му Ливингстън.
— Да, но след като сме дошли дотук, защо да не проверим и това?
— Ако питаш мен, пак има пристъп на интуиция — Уайнсток кимна към Шарки.
— Хайде, Джери, това тук е щабът на цялата Трета армия. Помисли! Сигурно има поне десетина души в базата, които могат да ни помогнат.
Уайнсток погали брадичката си за момент.
— Е, най-добрият ти шанс, предполагам, е генерал Бурк. Самият Харди В. Бурк. Бил е в Италия през войната. Ако самият той не знае нищо, може да те насочи към друг.
— Можеш ли да му се обадиш, да разбереш дали ще ни приеме?
— Кога, сега ли?
Шарки го потупа приятелски по бузата.
— Джери, това нашето е битка с малката стрелка на часовника. А ти си моят принц.
Уайнсток му се ухили:
— По-добре ти се приготви да станеш принц, защото тази операция тук ще ти струва поне два литра „Чивас Рийгъл“.
Шарки кимна:
— Имаш ги. Давай.
Уайнсток пак се ухили.
— Няма нужда от телефон. Ще го намериш на игрището за голф — каза той и погледна часовника си. — Предполагам, че вече е някъде около третата дупка. Наслука. Надявам се да не те цапардоса със стика още от първата дума.
Генерал Харди В. Бурк имаше телосложение на гардероб и лице на разярен орел. Шарки се бе облегнал на едно дърво встрани от игрището, когато генералът мина край него с малкия си автомобил за голф, спря и стъпи на тревата. Бе силен мъж с леко дълга бяла коса.
Шарки прекоси тревната площ, докато стегнатия, набит офицер се наведе и приготви топката си за удар.
— Извинете, сър, вие ли сте генерал Бурк?
Генералът го изгледа студено.
— Да. Какво има?
Шарки му показа значката си.
— Казвам се Шарки. Полицейско управление, Атланта.
Генералът погледна първо значката, после косата на Шарки и измърмори:
— Виждам — каза той. — Нещо не е наред ли? Какво се е случило?
Партньорът му, висок, слаб мъж, чието кепе прикриваше плешив череп отдолу, излезе крачка напред до Бурк.
— Може би аз мога да поговоря с господина, генерале? — каза той.
— Няма нищо, Джеси. От полицията е.
— Полиция?
— Съжалявам, че трябва да прекъсна играта ви, сър, но е нещо важно. Разследваме убийство и…
— Убийство! Господи, сър, да не е някой от моите момчета?
— Не, сър. Съвсем не, тоест, свързано е с една военна операция в Италия през войната и…
— Аа-а — въздъхна Бурк, видимо успокоен, — е, тогава, това не може ли да почака, млади момко? След няколко часа ще сме в клуба. А тук вече ни чакат да свършваме, както виждате — посочи той към четирима, току-що пристигнали мъже.
Бурк пристъпи напред и застана срещу топката така, сякаш тя бе някой провалил се младши офицер.
— Времето ни е много малко, сър — каза Шарки.
Бурк се прицелваше в топката.