— Да?
— Какво стана с него?
— О, един Бог знае.
— Искате да кажете, че армията ей така го отписа?
— Беше война. Четири милиона… бяха всъщност нищо. Предполагам, че… хм… са били начислени към бюджета на ОСС, макар че и военното разузнаване може да е поело част от сумата. Вече не бях там, когато този въпрос се е уреждал.
В стаята настана тишина. Мартланд, изглежда, пак се отнасяше.
— Имам още един въпрос — каза Ливингстън, но Мартланд не отговори. — Полковник?
— А, да?
— Как успяхте да идентифицирате останалите американци след толкова време?
— Отличителни белези. Лични вещи. Няма място за съмнение. А, още нещо. Автомат „Томпсън“, лично оръжие на Коригън, бе намерен в гроба. Това бе най-тежкото доказателство в процеса срещу него.
— Можете ли да си спомните още нещо за Скарди? — каза Шарки.
Мартланд потъна в размишление за известно време и после каза:
— Да, вълнуващо бе да се живее с американски гангстер в частта. Много бе популярен. Много! — След тези думи той се умълча и този път погледът му сякаш стана стъклен.
Шарки се надигна от стола си.
— Благодаря ви, сър. Много ни помогнахте.
— Добре се представих, нали?
— Да, сър. Много добре.
Мартланд се обърна към портрета.
— Чуваш ли, Мириам? Паметта си е все тъй добра. Малко трудно тръгва, но в крайна сметка всичко пристига.
Той остана седнал на сандъка, отпуснал рамене и вторачен вече в други времена, докато спомените се отразяваха в избелелите му очи — спомени от години на обувки, лъснати с огледален блясък, на бели ръкавици и каишки под брадата, на строеви заповеди, ечащи в казармите и татуировки в свободните следобедни часове.
Десет минути пътуваха, без да разменят и дума. Най-после Шарки наруши тишината.
— Сякаш включваше магнитофон, за да си продиктува мемоарите. Ей така се изливаше, като за книга.
— През последните трийсет години сигурно хиляда пъти е разказвал тази история за чудесния американски гангстер.
— Да, и сигурно е била все същата дума по дума.
— Дожаля ми за стареца — каза Ливингстън. — Армията е единственото, което му е останало, а и тя го е зарязала. Оставили го да виси без работа, докато стане генерал, за още няколко долара в пенсията, които сигурно никога няма и да похарчи. По дяволите.
— Какво ще кажеш за Скарди? И операцията му „Стич“?
— Всеки, който реши, че Анджело Скарди е оставил четири милиона долара ей така да се изнижат между пръстите му, е луд за връзване.
— Но защо и армията си е затворила очите?
— Нали чу какво каза старецът? Да хвърлиш четири милиона на вятъра през войната е било като да се изпикаеш в океана. Трябвала им е само изкупителна жертва, за да си оправят счетоводството. Господи!
Отминаха още един квартал и Ливингстън каза:
— Карай към „Стинг“ и завий по „Карнеги“.
— Къде отиваме?
— В градската библиотека. Струва ми се, че там има най-голям шанс да намерим снимка на Скарди.
Ливингстън влезе в сградата, а Шарки изчака в колата. Забави се почти половин час, но на връщане носеше голям кафяв плик в ръка. Влезе в колата, извади една снимка и я сложи в скута на Шарки.
— Ето го и лицето, което върви с името — каза той.
На фотокопието от вестникарската снимка се виждаше мъж, седнал на маса, обграден от репортери и фотографи и вдигнал ръце в жест на невинност. Но видът му не лъжеше — стоманеното лице, орловият нос, студените очи, безизразната усмивка, тънките устни, мазната черна коса. Не бе никак трудно да се намрази такова лице и Шарки усети как гневът пак се надига в него и разгаря желанието му за мъст до някаква почти извратена страст, която го възбуди, раздвижи слабините му и обърна соковете в стомаха му. В този момент Шарки бе готов да убие Скарди и с голи ръце.
Ливингстън извади от плика ксерокопията на няколко вестникарски изрезки.
— Няма да ти досаждам с много подробности — каза Ливингстън, — но ето, колкото да опиташ. Този тип има потекло като на пето поколение лорд от мафията. На четиринайсетгодишна възраст е трябвало да избяга от Сицилия, защото в някаква семейна кавга порнал гърлото на съседа си. После живял в Северна Италия пет години, преди да се прехвърли тук. Чичо му е Лупо Вълка, кучият син, който е основал движението Черната ръка… Дошъл тук през 35-а, на следващата година е арестуван за изнудване и отвличане… Господи, ето я и статията, където казват, че е заподозрян в убийството на над петдесет души. Знаеш ли откъде си е получил прякора? Погребален агент? Смята се, че той е изобретил ковчега с двойно дъно, за да може по-лесно да се отървава от труповете на жертвите си.