Выбрать главу

— Да?

— Какво стана с него?

— О, един Бог знае.

— Искате да кажете, че армията ей така го отписа?

— Беше война. Четири милиона… бяха всъщност нищо. Предполагам, че… хм… са били начислени към бюджета на ОСС, макар че и военното разузнаване може да е поело част от сумата. Вече не бях там, когато този въпрос се е уреждал.

В стаята настана тишина. Мартланд, изглежда, пак се отнасяше.

— Имам още един въпрос — каза Ливингстън, но Мартланд не отговори. — Полковник?

— А, да?

— Как успяхте да идентифицирате останалите американци след толкова време?

— Отличителни белези. Лични вещи. Няма място за съмнение. А, още нещо. Автомат „Томпсън“, лично оръжие на Коригън, бе намерен в гроба. Това бе най-тежкото доказателство в процеса срещу него.

— Можете ли да си спомните още нещо за Скарди? — каза Шарки.

Мартланд потъна в размишление за известно време и после каза:

— Да, вълнуващо бе да се живее с американски гангстер в частта. Много бе популярен. Много! — След тези думи той се умълча и този път погледът му сякаш стана стъклен.

Шарки се надигна от стола си.

— Благодаря ви, сър. Много ни помогнахте.

— Добре се представих, нали?

— Да, сър. Много добре.

Мартланд се обърна към портрета.

— Чуваш ли, Мириам? Паметта си е все тъй добра. Малко трудно тръгва, но в крайна сметка всичко пристига.

Той остана седнал на сандъка, отпуснал рамене и вторачен вече в други времена, докато спомените се отразяваха в избелелите му очи — спомени от години на обувки, лъснати с огледален блясък, на бели ръкавици и каишки под брадата, на строеви заповеди, ечащи в казармите и татуировки в свободните следобедни часове.

Десет минути пътуваха, без да разменят и дума. Най-после Шарки наруши тишината.

— Сякаш включваше магнитофон, за да си продиктува мемоарите. Ей така се изливаше, като за книга.

— През последните трийсет години сигурно хиляда пъти е разказвал тази история за чудесния американски гангстер.

— Да, и сигурно е била все същата дума по дума.

— Дожаля ми за стареца — каза Ливингстън. — Армията е единственото, което му е останало, а и тя го е зарязала. Оставили го да виси без работа, докато стане генерал, за още няколко долара в пенсията, които сигурно никога няма и да похарчи. По дяволите.

— Какво ще кажеш за Скарди? И операцията му „Стич“?

— Всеки, който реши, че Анджело Скарди е оставил четири милиона долара ей така да се изнижат между пръстите му, е луд за връзване.

— Но защо и армията си е затворила очите?

— Нали чу какво каза старецът? Да хвърлиш четири милиона на вятъра през войната е било като да се изпикаеш в океана. Трябвала им е само изкупителна жертва, за да си оправят счетоводството. Господи!

Отминаха още един квартал и Ливингстън каза:

— Карай към „Стинг“ и завий по „Карнеги“.

— Къде отиваме?

— В градската библиотека. Струва ми се, че там има най-голям шанс да намерим снимка на Скарди.

Ливингстън влезе в сградата, а Шарки изчака в колата. Забави се почти половин час, но на връщане носеше голям кафяв плик в ръка. Влезе в колата, извади една снимка и я сложи в скута на Шарки.

— Ето го и лицето, което върви с името — каза той.

На фотокопието от вестникарската снимка се виждаше мъж, седнал на маса, обграден от репортери и фотографи и вдигнал ръце в жест на невинност. Но видът му не лъжеше — стоманеното лице, орловият нос, студените очи, безизразната усмивка, тънките устни, мазната черна коса. Не бе никак трудно да се намрази такова лице и Шарки усети как гневът пак се надига в него и разгаря желанието му за мъст до някаква почти извратена страст, която го възбуди, раздвижи слабините му и обърна соковете в стомаха му. В този момент Шарки бе готов да убие Скарди и с голи ръце.

Ливингстън извади от плика ксерокопията на няколко вестникарски изрезки.

— Няма да ти досаждам с много подробности — каза Ливингстън, — но ето, колкото да опиташ. Този тип има потекло като на пето поколение лорд от мафията. На четиринайсетгодишна възраст е трябвало да избяга от Сицилия, защото в някаква семейна кавга порнал гърлото на съседа си. После живял в Северна Италия пет години, преди да се прехвърли тук. Чичо му е Лупо Вълка, кучият син, който е основал движението Черната ръка… Дошъл тук през 35-а, на следващата година е арестуван за изнудване и отвличане… Господи, ето я и статията, където казват, че е заподозрян в убийството на над петдесет души. Знаеш ли откъде си е получил прякора? Погребален агент? Смята се, че той е изобретил ковчега с двойно дъно, за да може по-лесно да се отървава от труповете на жертвите си.