— Не ти вярвам. Първото нещо, което обсъдихме, бе цената на кампанията.
— Разбира се. Тя е ключът към успеха. Но той иска да бъде убеден, сенаторе. Не може да си позволи да подкрепи още един провал. А, после, след като наговориш работите, при кого тичаш? При мен. Сподвижник ли, Доналд? Та нали от години дърпам конците ти.
— Никой не може да ми дърпа конците — каза Хочинс със запалени от ярост очи.
— Нима? А кой ти каза, че си готов за надпреварата за Сената? Ти самият не бе сигурен. Аз взех решението. И аз платих за кампанията. Кой реши, че това е нужната година за големия удар? Ти ли направи това, Доналд? Не. Аз казах: „Сега му е времето, тази година ще го направим“.
— Защо тогава ти не се кандидатираш?
— Де да можех. Но съм натурализиран американец. Никога няма да мога.
— А аз не съм ничия собственост, Виктор. Нито сега, нито когато вляза в Белия дом.
— Без мен няма „Бял дом“.
— Какво е това? — каза Хочинс. — Що за внезапна атака? Какво искаш?
— Признание. Години наред съм човекът зад кулисите, който раздава на други своите заслуги. И най-вече на теб. Сега искам признание — каза той и след миг повтори, този път, по-високо: — Искам признание.
Хочинс му се усмихна язвително:
— Трябваше да се досетя. Шестнайсет години нищо не бе поискал. И сега червеят те заяде.
— Както и му се полага — отвърна Де Лароза.
— Какво искаш да кажеш?
Де Лароза се усмихна:
— Това е дълга история. Не мисля, че сега е подходящо да те отегчавам с нея. Освен това трябва да ти кажа нещо друго. И повярвай ми, няма да ми е лесно.
— Какво? Какво се е случило?
— Става въпрос за Домино.
Хочинс се отпусна. Той махна с ръка към Де Лароза, сякаш темата бе приключена, преди още да е започнал.
— Можеш да забравиш за нея. Домино е минала работа. Този проблем е разрешен.
— Не съм сигурен дали разбираш какво искам да ти кажа.
— Накъде биеш, по дяволите?
— Доналд, Домино е мъртва.
Хочинс се вторачи дълбоко в него. После леко поклати глава.
— Тя е какво?
— Един приятел от полицията ми каза на излизане от офиса. Още не зная подробностите, но…
Хочинс го сряза, погледът му бе като на див звяр.
— Какво искаш да кажеш, „мъртва“? Как се е случило?
— Била е застреляна.
— Застреляна?
— Да. Станало е в апартамента й снощи…
Той не довърши. Космите на ръката му настръхнаха. Реакцията на Хочинс го смрази. Той се смееше. Смееше се.
— Знаех си, че е станала някаква грешка — каза той. — Май ще е по-добре да си избираш по-внимателно приятелите в полицията.
— Повярвай ми — каза Де Лароза. — Казвам ти самата истина.
Хочинс се облегна напряко на седалката към Де Лароза.
— Глупости, Вик.
— Източникът ми е неоспорим — каза студено Де Лароза.
— Не, приятелю — каза Хочинс. — Моят източник е неоспорим. Защото този източник съм самият аз. Домино беше с мен снощи. Цяла нощ.
Сега бе ред на Де Лароза да се смае. Бръчките на челото му потънаха още по-надълбоко. Изглеждаше почти ядосан.
— Виж, тя долетя до Савана вчера и прекарахме нощта на яхтата. Нямаше никаква опасност. Казах й, че трябва да спрем да се виждаме. Струва ми се, че тази развръзка я облекчи също толкова, колкото и мен. Така че, отпусни се. Сгрешил си, това е.
Грешка, помисли си Де Лароза. Този маниак, Бърнс, се е провалил. А дали не го бе излъгал?
— Имало ли е някой друг в нейния апартамент? — запита Де Лароза.
— Нямам представа. Защо?
— Защото някой е бил застрелян в нейния апартамент снощи. Станала е ужасна грешка.
— Грешка? Що за грешка?
— Домино бе тази, която трябваше да умре.
— Трябваше да… — Хочинс се спря. Някаква ужасяваща мисъл премина в съзнанието му, но той веднага я отхвърли. — Какво искаш да кажеш с това „трябваше“?
Мозъкът на Де Лароза кипеше. Трябваше да действа бързо, да се добере до Домино преди полицията. Но първо трябваше да приключи с Хочинс. Моментът бе настъпил. Повече не можеше да се чака.
— Чу ли какво казах? Какво значи това „трябваше“?
— Доналд, може би е време за този разговор, за който споменах преди малко. За който казах, че ще те отегчи. Някои от подробностите може малко да те обезпокоят, така че приготви се.
— За какво ми говориш?
— Говоря ти за Домино. Говоря за този дребен детайл в планирането на твоята кариера. Както и за това, откъде идват парите за финансирането на този хазарт. Говоря също за това, защо тъй внезапно реших да изляза на бял свят, както се казва. Искаш ли да чуеш всичко това, Доналд?