Выбрать главу

Извади блок листа и флумастер от малкото куфарче, което бе взел със себе си, и написа „кухня“ на първия ред. Под това заглавие щеше да изброи всичко, което изглеждаше не на място в това помещение.

Стаята бе добре обзаведена, подредена, и блестеше от чистота. По плотовете на шкафовете нямаше нищо освен една антична полица за вино в ъгъла, няколко електродомакински уреда, една кесия и две винени чаши с тирбушон пред мивката. Той провери и кошчето за боклук. Вътрешността му бе достатъчно чиста, за да се сготви обяд в него. После погледна в кесията, като я разтвори с флумастера. Вътре имаше бутилка вино и касова бележка. Виното бе закупено предния ден. Струваше осемнайсет долара.

Той положи началото на списъка си:

Плот: кесия.

Бутилка вино „Лафит-Ротшилд“, цена $18

Две винени чаши.

Тирбушон.

През следващите два часа Шарки внимателно проанализира всяка от стаите в апартамента. С нарастването на списъка адреналинът отново започна да напира в кръвта му, стопли измъчените му крайници и сякаш му даде нови сили. Щом завърши, се върна в кухнята и започна нов списък под заглавието „Важно“. Когато завърши и него, седна и се усмихна. Очите му бяха загубили притъпения, мътен блясък на умората. Той плесна с ръце и каза: „Мамка му!“ на висок глас, при което вдигна телефона и закрачи из стаята, доколкото му позволяваше дължината на кабела, набра номера и зачака. Телефонът отсреща звънна пет-шест пъти.

— Да — каза Ливингстън с дрезгав глас. За момент се почувства като паднал от небето. Не можеше да си спомни какъв ден бе, нито къде се намираше.

— Шарки е.

Ливингстън премигна няколко пъти, после се изкашля.

— Да?

— Можеш ли да дойдеш при мен?

— Къде е това, бе човече?

— Апартаментът на Домино.

— А, да. Хм, колко е часът?

— Откъде да знам, по дяволите… шест без петнайсет.

— Господи, само два часа съм спал.

— Арч, ела тук, и то бързо.

— Имаш нещо ново ли?

— Достатъчно, за да те разбуди като с топ. Довлечи се тук, колкото можеш по-бързо.

Ливингстън вече бе буден.

— Тръгвам, скъпа моя, тръгвам.

Той подскочи от леглото. Беше с гащета и фланелка. Навлече си едни кадифени панталони, дебела, вълнена риза и закопча кобура на кръста си. На излизане смъкна и коженото си яке от закачалката. След петнайсет минути бе при апартамента на Домино.

— Добре — каза той, докато Шарки отваряше вратата. — Да видим сега какво си ми приготвил.

Шарки го заведе в кухнята. Бе направил кана кафе и след като бутна Ливингстън в един стол, сложи пред него една чаша кафе и седна срещу него с блока си.

— Огледал съм всеки сантиметър от всяка вещ в тази къща и съм приготвил списък на всичко, което изглеждаше дори леко не на място. Неща като ключове на масата в дневната, куфар на пода, бутилка вино на плота в кухнята, всичко. После почнах отначало и направих още един списък, само че този път на нещата, които изглеждаха съвсем на място.

— Ъ-хъ — каза Ливингстън.

— Добре, слушай сега: Първо: Бутилка вино за осемнайсет долара на плота в кухнята, още в кесията, две винени чаши и тирбушон. Виното е било купено вчера. В същото време има още шест бутилки вино на полицата в кухнята, включително и една „Лафит-Ротшилд“. Второ: Ключове на масичката за кафе в дневната. Два за кола на „Дженерал мотърс“, два обикновени, домашни и един за сейф. Последният бе свален от връзката и ставаше за входната врата. Трето: Очукан куфар „Самсонайт“ на пода до леглото, избутан леко към стената. Вътре има рокля за тенис, чорапи, бельо, без тоалетни принадлежности, без грим. Четвърто: Всички куфари и чанти в гардероба са „Гучи“. Струват цяло състояние. Без една драскотина по тях.

Ливингстън вдигна умолително очи към тавана, забравил за чашата кафе в ръката си. Шарки продължи.

— Пето: Синьо-бял анорак, окачен в гардероба на антрето. Шесто: Една жълта камизола на леглото, много прилежно постлана. Седмо: Малка кожена кутия с грим на масата и една дамска самобръсначка „Лейди Шик“. В банята има още една самобръсначка, „Остерман“, също дамска. Осмо: В къщата няма никакво портмоне, няма банкова книжка, нито бележник с телефони или адреси.

Ливингстън запали тънка пура „Шимелпенинк“ и завъртя блока към себе си, така че да може да прочете сам написаното.

— Ами, добра работа си свършил, имайки предвид, че си писал насън. Какво искаше да ми кажеш с всичко това?

Шарки се засмя:

— Добре, следвай ми мисълта сега. Ако Домино е тръгвала за някъде, защо й е да излиза и да купува вино за осемнайсет долара, след като вече си има от същото на полицата? И защо ще трябва да се приготвя да го отваря? Човек не отваря такова вино, ако няма намерение да го пие. Така че, защо й е да го отваря? На второ място, куфарът. Погледни в гардероба. Там има три страхотни чанти. Защо ще носи този очукан сандък навън? Освен това, огледай се наоколо, Арч. Мястото е чисто, чисто, та излизано. Погледни в куфара. Всички дрехи са на куп, на една страна. Но камизолата е постлана много внимателно. Както и кутията с грим и електрическата самобръсначка. Защо й са две самобръсначки? А аноракът в гардероба на антрето? Това е единствената дреха там. Всичко останало е в гардероба на дневната. Арч, не виждаш ли? Тя не си е събирала багажа, за да отиде някъде, тя го е разопаковала. Извадила е кутията с грима и самобръсначката от куфара, затова дрехите са разхвърляни. И си е оставила анорака в гардероба на антрето. Смятала е да облече камизолата, не да я сложи в куфара. Ключът от апартамента не бе на връзката, защото не му е мястото там. Той й е бил даден на заем… от Домино. Домино има мерцедес, тези ключове са от кола на „Дженеръл Мотърс“. Не разбираш ли, Арч, че Домино е била извън града, а убитата само е ползвала апартамента й. Скарди е убил друга.