Машината на Шарки

Ливингстън се доближи до Шарки.

— Вие двамата май се познавате, а? — каза той сериозно изненадан.

— Запознахме се.

— Нима?

— Ще поговорим по-късно за това.

— Ще говорим и още как.

Домино влезе в стаята, но без още да види стената, прикривана от отворената врата.

— Някой от вас, господа, би ли ми помогнал с чантата? — каза тя. — А след това може да поговорим за това, какво търсите в апартамента ми с тази игра на стражари и апаши.

Ливингстън взе чантата и доближавайки Шарки, каза:

— Много е нахакана, Шарк. Но ти знаеш това сигурно много по-добре от мен, нали?

— Казах, по-късно — измърмори Шарки със стиснати зъби.

Домино бе застанала съвсем близо до Шарки, погледна го и каза:

— Какво бе това с работата по асансьорите?

— Извинявай.

— Добро представление беше.

Той предпочиташе да продължи лекия разговор. Харесваше му и бе благодарен, че е жива — благодарен, че може да е пак близо до нея. Знаеше, че тя е достатъчно умна, за да усети всичко това. Все пак, налагаше се да промени темата и се ужасяваше от това, което трябваше да й каже.

— Домино — каза той, — кой е бил тук снощи?

— Аха, ще ме въртите на шиш, нали така му казваха? — тя все още се опитваше да поддържа лекотата в разговора, а Шарки не успяваше да смени темата. Тя погледна зад него към отворената врата и започна да усеща, че нещо бе станало там. Той пристъпи напред, затвори вратата и тя видя размазаните петна от кръв, ситните като дребна шарка точки по стената, и всичко започна да изгрява първо в разширените й очи, а после и в сподавения й вик:

— Господи!

— Тифани Парис ли бе тук снощи? — запита Ливингстън.

— А-а-а-аз… — заекна тя.

— Спокойно — каза Шарки.

Тя захапа юмрук и извърна поглед от ужасяващата стена. За секунда лицето й се обезкърви и Шарки помисли, че ще припадне. Той я подкрепи с ръка и тя кимна леко с глава.

— Арч — каза Шарки, — в трапезарията има малко бренди.

— Добре.

— Съжалявам. Трябваше да те предупредя, но… не знаех как да го кажа. Тифани, значи, бе тук от снощи така ли?

— Д-д-а — погледна тя към него и лицето й започна да се изкривява. Тя се опита да зададе някакъв въпрос, но думите заседнаха в гърлото й. Ливингстън донесе бутилка курвоазие и й го подаде, но тя не го пое, а продължаваше да търси отговор в лицето на Шарки, надявайки се страховете й да се окажат неоправдани.

— Съжалявам — каза Шарки, — тя е мъртва.

Сълзите бликнаха от очите й и тя рухна с омекнали колене към него. Той й помогна да стигне до дивана и седна до нея. Тя прикри лице с ръцете си, притиснала очи с пръсти, докато се опитваше да се вземе в ръце. Накрая не издържа и зарида.

— Ка-как… стана?… — каза тя и спря. Шарки й подаде брендито.

— Вземи — каза той, — опитай.

Тя отпи една глътка и набърчи лице.

— М-м-мразя бренди — каза тя.

— Виж — каза Шарки, — знам как се чувстваш в момента, но това е много важно. Кога научи Тифани, че ще може да ползва апартамента?

Влажни, кървясали очи се появиха над треперещите й ръце.

— Реших… ненадейно да отида в Савана… да се видя с едни приятели… и й казах… че може да остане тук.

— Кога стана това?

— Вчера сутринта.

— По кое време?

— Имах ранен час за фризьор при „Реймъндс“ на улица „Пийдмън“ и й се обадих след това. Трябва да е било… към десет и половина. Обядвахме заедно и й дадох ключа. После трябваше да тръгвам, за да не си изтърва самолета.

— Значи до десет и половина тя е нямала представа, че ще заминаваш на някъде?

— Да.

— Ясно — каза Ливингстън. — Трябва да се измитаме оттук веднага. Преди това ще завъртя един телефон. — Той отиде до спалнята.

— Какви ги говори той?

— По-добре ли си вече?

— Предполагам. Не зная. Защо… стана това с Тиф?

— Тя е била застреляна. Към осем часа снощи.

Домино погледна пак към вратата, като целият ужас на станалото отново се изписа по лицето й.

— Какво точно стана? Грабеж ли е имало?

— Не, не е било грабеж и не е било случайно. Но според нас… убиецът е сбъркал.

Ужасът на лицето й се превърна в шок.

— Сбъркал?

— Според нас… почти сигурни сме, че… той е търсил теб.

— Мен?

— Тя е била застреляна от един бивш мафиот, на име Скарди. Анджело Скарди. Това име говори ли ти нещо?

Тя поклати глава отрицателно и запита:

— Мафия?

— А чувала ли си името Хауърд Бърнс?

— Не, не. Нито едното, нито другото. Какво искаш да кажеш с това „мафия“?

— Този Скарди е бил платен убиец на мафията. Някой го е наел, за да убие и теб. Дошъл е тук снощи и по грешка се е натъкнал на Тифани.