Сноп светлина окъпа коридора, намери го, и Шарки се завъртя рязко и стреля на педя над фенерчето. Лъчът описа див кръг в тъмнината, прожекторът подскочи, падна на пода и се строши. Чу стон пред себе си и някакво тяло се строполи на земята.
Нечий крак се заби над глезена му и болката парализира крака му. Той вдигна пистолета, опита се да си представи къде може да е нападателят му, но преди да натисне спусъка, кракът го ритна в китката така силно, че му изправи ръката нагоре. Пистолетът изхвърча от дланта му и издрънча някъде в тъмнината. Друг крак го прониза в стомаха. Шарки изохка, сграбчи крака и го изви рязко, докато се изправяше на колене. Гневът му прерастваше в сляпа ярост. Искаше му се първо да причинява болка на тези невидими фигури около него, и чак след това да ги убие.
В този момент, нечий юмрук, твърд като броня, се стовари в слепоочието му и мозъкът му сякаш избухна. Подът се люшна лудо под коленете му и той се олюля, опита се да се задържи прав, но друг юмрук го намери по врата и този път болката стана нетърпима. Тялото му се разтърси като от токов удар. Ръцете му се вцепениха. Гърбът му не издържа. Шарки се сви и падна към пода, но сякаш мина цяла вечност, докато земята се надигне, за да го посрещне.
Шумът около него бе като ехо, което все повече отслабваше и отслабваше. И тогава остана само тъмнината.
27
Шарки се раздвижи и се обърна по гръб, но усети, че не може да премести крака си и се отказа. При втория опит разбра, че около глезена му има въже. Бе вързан за нещо. Отвори очи, но образите пред него затанцуваха лудо из стаята. Пригади му се и той пак затвори очи.
Болката във врата и слепоочията му бавно набъбна.
Стисна очи и остана неподвижен. Имаше чувството, че се люшка, че се клати напред-назад.
Още ми се вие свят, помисли си той.
Тогава чу някакъв странен писък — жален вик, който сякаш се повтори няколко пъти, преди да отшуми. Ръцете му настръхнаха.
Боже мой, помисли си той, какво беше това?
Звукът се повтори — тъжен крясък, който угасна бавно, за да получи в отговор друг вик, още по-далечен и по-протяжен. Шарки разпозна звука. Това бе двойка гмурци, писнали тъжно в нощта, за да си разменят по един копнеещ любовен зов.
Гмурец? Той продължаваше да лежи, като се мъчеше да определи източника на всеки шум около себе си. Всичко бавно започваше да се изяснява: обтягаха се въжета, скърцаха дъски, някъде под него се плискаше ритмично вода в дърво. Той бе на лодка.
Отвори очи и премигна, опитвайки се да фокусира погледа си. Стаята бе със затъмнени прозорци, осветена единствено от фенера, увиснал на малка арка под тавана. Той остана хипнотизиран от люшкащата се светлина. Отново започна да му се гади. Той стисна зъби, за да не повърне и погледна встрани от светлината.
Каютата бе малка. Шарки лежеше на ниското долно легло под пружината на втора постеля над него. Едната стена на помещението се извиваше навътре, на нея имаше кръгъл прозорец. От другата страна плетена рогозка отделяше кабината от по-голямо помещение. Вратата бе тежка, направена от някакво тъмно дърво. Розово дърво или махагон. Другият ъгъл на каютата, срещу леглото му, бе тъмен. Фенерът хвърляше малък сноп светлина върху един стол и една маса в центъра на помещението. Отнякъде се носеше миризма на свинско, готвено в чесън.
В тъмнината срещу него въгленчето на цигара затлея за момент. Той се съсредоточи, опитвайки се да различи някаква фигура или форма, но в сянката не се виждаше нищо.