Продължи да лежи неподвижен, с наострен слух. Над него, вероятно на палубата, имаше някакво раздвижване. Поне един от тях бе горе, а може би и всичките четирима. Опита се да отдели всеки чифт стъпки, но това се оказа невъзможно.
Отдолу дойде друг звук, някъде вдясно от затворническата му килия. Шарки се ослуша. Носовият глас. Хленчеше. Приказваше. Колебаеше се. Приказваше. Говореше по телефона, докладваше на някого.
Шарки отново се замисли за бягството си.
Как? Къде ще отида? Къде съм? Що за лодка е това?
Това няма никакво значение, глупчо. Първо избягай от тях, после ще мислиш къде си.
Той пак се съсредоточи върху бягството си. Трябваше му оръжие. Ножът бе все още на масата, а той бе вързан само за единия си крак. Копелетата бяха доста самоуверени. Провери възела и се убеди, че няма шанс да го развърже само с едната си читава ръка.
Нещо друго?
В якето? Не. Обувките? Едва ли. Нямам нищо в джобовете. Коланът ми? КОЛАНЪТ!
Бе широк кожен колан с голяма, тежка, ръбата тока от месинг. Купил си го бе от някакъв битпазар. Едва ли щеше да пробие с него черепите на Чин, Чан и Чун, но с Плачльо нещо можеше да излезе. Трябваше обаче да му падне от близо.
Трябваше да накара този нещастник да си покаже лицето. Но, тогава какво? Сети се за тримата китайци със стоманените си дискчета. Внимавай, Шарки.
Мисленето го уморяваше и той затвори очи и реши да почине. Чу някой да минава по коридора. Обърна глава към вратата, както лежеше с полузатворени очи.
Мъжът, който я отвори и застана на прага, бе нисък и дебел, с измачкан сив костюм с разкопчано сако. Коремът му бе увиснал над колана. Дебели, отблъскващи устни, високи скули, жабешки очи. Това значи бе тялото към вече познатия глас. Шарки се почувства по-добре.
Тогава видя и 9-милиметровия маузер, втъкнат в колана на дебеланкото.
Киршман погледна към Шарки с презрение. Де Лароза току-що бе сдъвкал финансиста си: „Пет дни, как не. Отговорът ми трябва до сутринта.“
Киршман се бе почувствал унизен.
Той извика Люнг и китаеца с превързаната ръка слезе от палубата. След малко дойдоха и другите двама.
Значи излизат и тримата наведнъж. Добре.
Киршман подаде на Люнг тръбичката с миризливи соли и кимна с глава към Шарки. Шарки стисна очи, преструвайки се, че е още в безсъзнание. Усети как развързват крака му. После острият дъх на амилнитрат опари носа му и той неволно дръпна глава настрана.
— Събуждай се — каза дебеланкото, отново настанен на тъмно. — Време е за втори рунд.
Вдигнаха Шарки на крака, сложиха го на стола и го завързаха. Чувстваше се като парцалена кукла в ръцете им.
— Виж се на какво приличаш — каза дебеланкото. — Докога си мислиш, че ще издържиш така? Нищо не става от теб.
Шарки не отговори.
— Пак те питам, къде е жената? — Киршман вече почти крещеше.
Шарки стисна зъби.
— Къде е тя? — изпищя Киршман с почти котешки звук в паническия тон на гласа си.
Някои го стяга да бърза.
— Глупак — изплю дебелият. — Jaw sao.
Люнг вдигна точилото и острието на ножа писна по метала. Звукът разкъса нервите на Шарки. Пръстът му започна да тупти в очакване. Буцата страх бе заседнала в гърлото му.
Китаецът заби ножа в масата близо до пръста му и зачака.
— Kan ni ti ch’ua pa — каза Киршман.
Този път Шарки усещаше по-добре какво става. Той чу как ножът сряза костта миг преди болката да закове своя нож в ръката чак до рамото му. Каютата се завъртя пред очите му и той изстена през стиснатите си зъби в полуагония. Пръстът му бе вече безчувствен, когато Люнг го обгори.
Шарки падна напред с отпуснато тяло. Почувства как го развързват и го хвърлят на леглото. Отново завързаха крака му.
Той бе на път да припадне отново, усещаше как бавно се плъзва в черната яма. Замисли се за Гризача и гневът му го задържа в съзнание няколко минути. После отново започна да се отнася. Спомни си за дебелия и маузера в колана му. И това се оказа полезно, помогна, но дрямката пак го налегна.
Замисли се за Домино, което също подейства. Заслужаваше ли си тя всичките тези жертви? Отговори си на въпроса веднага. Да. Ами записът с китайската оргия? Сега вече това бе ясно. Мъжът, който се опитваше да я убие, е бил с нея през онази нощ. Но защо тя го защитаваше?
Най-лошото мина и съзнанието на Шарки започна да се прояснява. Цялата му длан бе като пулсираща буца, прикрепена нарочно към ръката му. Опита се да не й обръща внимание, да се концентрира върху дебелия.
Трябва да има начин това говедо да се вкара тук.
Разбира се, че има, глупчо. Тези с дръпнатите очички, в тях е отговорът.